Другата кралица

— Ще го направи. Тя го обсипва с богатства, и ще го обсипе и с почести. Можете да очаквате, че той ще поиска доведената ви дъщеря за съпруга на сина си. Може би кралицата ще ви помоли да омъжите вашата Елизабет за джуджето Робърт Сесил с гърбицата. Сесил ще постигне величие. Ще се сдобие с титла, която ще е достойна да се мери с вашата. И никой от нас няма да може спокойно да каже мнението си дори в собствената си къща. Той ни превръща в кралство от шпиони и заподозрени, ръководено единствено от самия него.

Толкова съм потресен, че за миг не мога да говоря.

— Той трябва да бъде спрян — казва Пърси. — Той е още един Улси, още един Кромуел. Поредното парвеню, издигнало се от нищото с тежък угоднически труд. Той е лош съветник, той е опасен глас сред нейните съветници. И ние, лордовете, можем да отхвърлим и него, както отхвърлихме тях двамата, ако действаме заедно. Той трябва да бъде съборен от власт, преди да е станал твърде могъщ и влиятелен. Уверявам ви, че той представлява опасност за Англия в нейната цялост. Не можем да допуснем той да стане пер на кралството.

— Пер на кралството? Сигурен ли сте, че тя ще го направи пер?

— Тя му плаща цяло състояние. Трябва да го спрем, преди да е станал твърде влиятелен.

— Знам това — казвам с мъка. — Но пер на кралството!

Кралицата вече е минала през портата. Ще трябва някой друг да й помогне да слезе от седлото: не мога да побързам и да стигна там навреме, за да бъда онзи, който да я повдигне и да я задържи.

— Ще вечеряте ли с нас? — питам. Не мога да видя кой държи коня й и кой я сваля от седлото. — Бес ще се радва да ви види.

— Сесил ще разбере, че сме били тук — казва той. — Внимавайте.

— Нима не мога да поканя гост в собствената си къща? — възкликвам аз. — Кралицата ще се храни отделно от нас в собствените си покои. Няма опасност. Какво влиза това в работата на Сесил?

— Днес всичко в Англия му влиза в работата — отговаря той. — Преди да са изтекли и четири дни, той ще узнае, че сме били тук; и всичко, което кажем на вечеря, ще му бъде докладвано, дума по дума. Ние сме затворници точно в толкова голяма степен като нея, когато той ни шпионира на собствената ни трапеза. Знаете ли името на неговия шпионин във вашето домакинство? Той със сигурност има такъв, поне един: а вероятно има двама или трима.

Помислям си за собствената си съпруга й нейната привързаност към Сесил.

— Бес му има доверие — казвам. — Той не би накарал някой да я шпионира. Никога не би внедрил шпионин в домакинството на Бес.

— Сесил шпионира всички — настоява той. — Вас и Бес, както и нас. Той трябва да падне. Трябва да го свалим от власт. Съгласен ли сте? С нас ли сте?

— Да — казвам бавно. — Да. Нека да направим така, че кралицата на Англия отново да бъде съветвана от своите перове, а не от човек, роден да бъде слуга, подкрепян от шпиони.

Пърси бавно ми подава ръка.

— На наша страна ли сте? — пита той. — Заклевате ли се?

— С вас съм — казвам. — Той не може да бъде пер на кралството. Не мога да позволя той да бъде удостоен с благородническа титла: това е погрешно. Това е против самото устройство на държавата. Ще ви помогна да свалите Сесил от власт. Ние, благородниците, ще го свалим заедно. Отново ще бъдем лордове на кралството, заедно.

Май 1569, имението Уингфийлд: Бес

— Не могат да се хранят тук — казвам категорично.

Моят съпруг, графът, ме поглежда, повдигайки вежди, и аз осъзнавам, че от нервността следите от дербишърски акцент отново са се върнали в гласа ми.

— Съжалявам, милорд — казвам бързо. — Но не могат да се хранят тук. Не биваше да яздите с тях. Трябваше да им кажете да си продължат по пътя. Трябваше да я доведете направо у дома, когато ги видяхте.

Той ме поглежда, както аз бих погледнала някоя непокорна прислужница.

— Те са мои приятели — казва полека той. — Също като мен те са лордове на Англия. Разбира се, че вратата ми е отворена за тях. Бих си навлякъл позор, ако не ги посрещна в дома си. Вратата ми е винаги отворена за тях.

— Не мисля, че Сесил…

Лицето му потъмнява.

— Сесил не е господар в къщата ми, в която и да е от къщите ми — казва той. — Ще посрещам приятелите си, както желая, и съпругата ми ще показва своята благосклонност към тях.

— Това не е въпрос на благосклонност — казвам. — Дори не става дума за покорство от моя страна. Става дума за безопасността на кралицата на шотландците. Какво ще им попречи да й предадат някакви сведения? Какво ще им попречи да заговорничат с нея? Какво ще ги спре да избягат с нея?

— Това, че са мои гости — казва той внимателно, сякаш съм твърде глупава да възприема нормалния говор. — Това е въпрос на чест. Ако не можеш да разбереш това, значи не разбираш нищо за мен и за моя свят. Бес, твоят трети съпруг Сейнт Лоу е бил благородник, дори и ако другите не са били такива. Трябва да знаеш, че никой благородник не би кроил заговор срещу друг, докато се храни с хляба му!

— Те вероятно са заслепени от любов към нея — казвам, с раздразнен тон. — Като половината глупаци в Англия.