Другата кралица

— Разбира се, че не е приятел на Хауърд, нито ваш, нито пък мой. Назовете ми един приятел на Сесил! Кой го харесва или му се доверява? — пита той рязко. — Как би могъл някой от нас да се сприятели с него? Кой е той? Какъв е произходът му? Кой изобщо го познаваше, преди тя да повери всичко в ръцете му? Но това е краят за властта на Сесил — казва ми приглушено Пърси. — Хауърд се надява да го прогони, всичко това е част от един и същ план. Хауърд се надява да ни отърве от Сесил, от враждебността му към испанците, да спаси шотландската кралица от омразата му, и да го види унизен, а може би окончателно прогонен.

— Прогонен?

— Томас Кромуел се бе издигнал повече, а един Хауърд смъкна от него отличителните знаци на служебното му положение на една среща на Частния Съвет. Не мислите ли, че отново може да се случи подобно нещо?

Опитвам се да сдържа усмивката си, когато чувам думите му, но няма полза. Той може да види какво удоволствие изпитвам дори само при мисълта за това.

— И вие го харесвате не повече, отколкото ние, останалите! — заявява тържествуващо Пърси. — Ще се погрижим той да бъде свален от власт. С нас ли сте?

— Не мога да направя нищо, което би било в разрез с честта ми — започвам.

— Разбира се, че не! Нима бих предложил подобно нещо? Ние сме перове като вас. Хауърд, Аръндел и Лъмли, и ние двамата до един сме се зарекли да видим Англия отново в ръцете на истинските й владетели. Последното, което искаме да направим, е да се опетним с непочтеност. Но Сесил ни тегли надолу във всяко отношение. Стиснатостта, която иска да наложи в двора, враждебното отношение към шотландската кралица, гоненията срещу всички с изключение на най-строгите пуритани, и… — той снишава глас — безкрайното вербуване на шпиони. Човек не може дори да си поръча ядене в някоя лондонска кръчма, без някой да изпрати сметката с разходите на Сесил. Знаете ли, Талбот, той вероятно има шпионин и в собствения ви дом. Той знае всичко за всички ни. И събира сведенията, сглобява ги и чака, за да ги използва, когато моментът му се стори подходящ.

— Не може да разполага с нищо по отношение на мен — казвам твърдо.

Пърси се разсмива.

— А нима не отказахте да наречете шотландската кралица блудница по време на организираното от него разследване? — насмешливо казва той. — От този миг вие бяхте негов враг. Той сигурно има цяла папка книжа с вашето име отгоре, клюки от потайните ъгли, слухове от лоши наематели, завистливи подмятания от ваши кредитори, и когато моментът му се стори подходящ, или когато поиска да ви унижи, той ще я отнесе на кралицата и ще й каже, че тя не може да ви има доверие.

— Тя никога не би…

— Тогава той ще се погрижи личните ви слуги да бъдат хвърлени в Тауър още същия ден, и от тях чрез мъчения ще бъде изтръгнато признание, че сте таен обожател на кралица Мери.

— Никой мой слуга…

— Никой човек на света не може да издържи дълго на дибата, нито на менгемето, нито на „желязната дева“. Знаете ли, че сега изтръгват пръстите на ръцете на хората? Окачват ги да висят на китките си. В кралството няма човек, който може да издържи на такава болка. След не повече от три дни всички заподозрени казват това, което той им нареди да кажат.

— Той не би приложил подобни средства върху почтени мъже…

— Шрусбъри, той го прави. Не знаете какво е сега положението в Лондон. Никой не може да го спре. Той използва каквито средства му е угодно, и казва на кралицата, че това са опасни времена, в които са нужни опасни мерки. А тя толкова се страхува и е толкова лесно той да я убеди, че го оставя да върши мръсните си дела, както пожелае. Той има цяла тайна армия от служители, които правят каквото им нареди и знаят всичко. Мъже биват арестувани нощем и отвеждани в Тауър или в скрити къщи, без някой мирови съдия да издаде заповед за задържането им. Всичко става по нареждане на Сесил.

Дори Звездната палата7 не издава заповед за тези арести, кралицата не подписва за тях, никой освен Сесил, не ги упълномощава. Всичко се върши тайно, единствено по негово нареждане. Кралицата има доверие на него и на неговата сбирщина от доносници и мъчители, а затворниците излизат, залитайки, от Тауър, заклели се да доносничат на Сесил до края на живота си. Той прилага методите на испанската Инквизиция върху невинни англичани. Кой може да е сигурен, че той няма да започне да ни гори на клада? Той унищожава свободите ни. Той е враг в еднаква степен на лордовете и на народа и ние трябва да го спрем. Той ще ни унищожи, ще унищожи кралицата. Човек, който е истински предан на кралицата, трябва да бъде враг на Сесил.

Конете изпружват шии, докато се изкачваме по хълма към имението, а аз отпускам юздите и не казвам нищо.

— Знаете, че съм прав — казва той.

Въздишам.

— Тя ще го направи пер.

Конят ми трепва, когато дръпвам рязко поводите.

— Никога.