Другата кралица

Ще трябва да направя каквото ми нарежда. Веднага щом испанците стъпят на суша, ще трябва да започна да говоря с кралица Мери така, както молителят говори с победител. Ще трябва да я моля за живота и свободата на кралица Елизабет. Ще трябва да опитам да я убедя да бъде великодушна. Но, честно казано, не виждам защо тя би проявила милост, след като към нея никога не е била проявявана такава.

Когато кралица Мери командва сплотените армии на Севера и на испанците, то тогава все едно, че господства над Англия. Не виждам причина да не може просто да заеме трона си. И тогава тя ще бъде Мери, кралица на Англия и Шотландия, а Елизабет ще стане другата кралица и отново ще бъде затворничка.

Декември 1569, Ковънтри: Мери

Треперя от вълнение и не мога да го скрия. Не мога да придам ведрост на изражението си, нито спокойствие — на гласа си. Аз съм френска принцеса, редно е да мога да си придам пълно самообладание, но ми идва да затанцувам из стаята и да запищя от удоволствие. Изглежда, че бурята, която призовах, се разрази над Англия като голяма вълна, разбиваща се в морето. Моята армия е завоювала целия Север, а днес е завзела пристанището Хартълпул, за да го предостави на испанската армада, която ще слезе на суша тук. Папата ще се обяви на моя страна и ще нареди на всеки римокатолик в Англия да вдигне оръжие в моя защита. Не мога да скрия радостта и вълнението си, затова казвам на Мери Сетън да съобщи, че съм болна и че трябва да остана в стаята си. Не смея да позволя на никого да ме види.

Хартълпул е дълбоководно пристанище, а испанската флота трябва да измине само краткия път от Нидерландия. Могат да плават през нощта, и утре ще са тук. Може дори сега да са в открито море. Когато стъпи на суша, испанската армия трябва само да прекоси страната и да дойде при мен. Сега отброявам оставащото време от пленничеството си в дни.

Чувам потропване по външната врата на покоите си и тих глас отвън. Това е Шрусбъри: бих познала свенливия тон на гласа му навсякъде. Мери Сетън ми съобщава, че е дошъл да попита за здравето ми.

— Пуснете го да влезе — казвам, надигам се от стола си и оправям полите си. Хвърлям поглед в огледалото. Пламнала съм, а очите ми блестят. Той ще си помисли по-скоро, че съм трескава, а не развълнувана.

— Ваша светлост — казва той, влиза и се покланя.

Подавам му ръката си за целувка.

— Скъпи мой Шрусбъри.

Той се усмихва на начина, по който произнасям името му, и се вглежда внимателно в лицето ми:

— Научих, че не сте добре. Разтревожих се за вас. Но виждам, че сте по-красива от всякога.

— Имам лека треска — казвам. — Но не мисля, че е нещо сериозно.

Мери Сетън отива до прозореца, за да не пречи на разговора ни.

— Желаете ли да ви види лекар? Мога да изпратя да повикат лекар от Лондон. — Той се поколебава. — Не, не мога да обещавам това. Не съм сигурен, че можем да намерим някой, който да предприеме такова пътуване в тези смутни времена. Разрешавате ли да потърся някой надежден местен човек?

Поклащам глава:

— Сигурна съм, че утре ще бъда добре.

— Времената са трудни — казва той. — Не е изненадващо, че не се чувствате добре. Надявах се да ви отведа в Уингфийлд за дванайсетте коледни дни, там ще се чувствате по-удобно.

— Значи можем да отидем в Уингфийлд? — питам аз, чудейки се дали разполага с нови сведения. Възможно ли е да знае къде е сега моята армия? Възможно ли е наистина да се надява да ме отведе в къща, която не може де се отбранява?

— Надявам се — казва той, и по неуверения му тон разбирам, че те настъпват към нас, че той е наясно с поражението си, и Уингфийлд и Коледа са неговата мечта за мир заедно с мен, а не истински план.

— О, това ще бъде втората ни Коледа заедно! — възкликвам, и виждам как руменината бавно избива под кожата му.

— Тогава не знаех… — подхваща той, а после изведнъж млъква. — Ако ви отведат — казва той, а след това се поправя: — Когато ви отведат от мен…

— Близо ли са? — прошепвам. — Очаквате ли ги?

Той кимва:

— Не мога да кажа.

— Не се съпротивлявайте — казвам настойчиво. — Не бих понесла да пострадате заради мен. Ще бъдете силно превъзхождани по численост, знаете това, а мъжете от Ковънтри няма да вдигнат оръжие в защита на Елизабет. Моля ви, просто се предайте.

Той се усмихва, малко тъжно:

— Трябва да изпълня дълга си към кралицата. Знаете това.

— Аз също не мога да ви кажа някои неща — прошепвам. — Аз също имам тайни. Но наистина знам, че те са войска, силна войска. Искам да обещаете, че когато пристигнат, ще дойдете при мен, ще застанете на моя страна, и аз ще ви защитя.

— Аз съм този, който би трябвало да ви защитава — казва той. — Това е мой дълг, а също и мое… мое…

— Ваше какво? — Мисля си, че ще каже „желание“, и тогава ще бъдем на косъм от признание. Знам, че не бива да вдигам към него очите и лицето си; но го правя; и леко пристъпвам напред, така че заставаме близо един до друг като влюбени.