Дъщерите на мрака

Докато тя и Марк излизаха от къщата, Мари-Линет забеляза че Сириус се беше вдигнал над източния хоризонт. Блестеше като бижу, по-ярко отколкото някога го беше виждала - много по ярко. Приличаше почти на миниатюрно слънце, блестейки в синьо и златно и виолетово. Тя си помисли че ефекта може да се дължи на психологическа основа, преди да си спомни че беше разменила кръв с три вампира.

Глава тринадесета

Джейд седеше на люлеещия се стол, държейки Тайги наопаки в скута си, галейки стомаха му. Той мъркаше. Тя погледна възмутено, с блестящи зелени очи.

- Другата коза. - Кастрел обяви от прага, казвайки думите сякаш не бяха предназначени, за образовано общество. - Е наред. Затова можеш да пуснеш котката навън.

Джейд не мислеше така. Имаше някой луд в Бриар Крийк, и тя планираше да предпази Тайги, държейки го толкова близо, колкото да го вижда.

- Нали няма да трябва да се храним с козата? - Кастрел попита Роуан смъртоносно.

- Естествено, че не. Леля Опал го е правила, защото е била прекалено стара, за да ловува. - Роуан изглеждаше много заета, докато отговаряше на въпроса.

- Харесвам ловуването. - Джейд каза. - По-хубаво е даже и отколкото си мислих, че ще е.

Но Роуан не слушаше, тя хапеше устната си и гледаше в пространството.

- Роуан, какво?

- Мислих за ситуацията, в която сме. Ти и Марк, от една страна. Мисля че трябва да го обсъдим.

Джейд почувства рефлексивна тревога. Роуан беше изпаднала в едно от организационните си настроения, което значеше че можеше да мигнеш и да откриеш, че е пренаредила цялата ти стая или ти казва, че ще се местиш до Орегон.

- Да обсъдим какво? - каза тя предпазливо.

- За това какво ще правите вие двамата. Той ще остане ли човек?

- Нелегално е да го променяш. - Кастрел посочи.

- Всичко което правихме тази седмица е нелегално. - Роуан каза. - И ако те разменят кръв отново, е, то ще отнеме само няколко пъти. Искаш ли той да е вампир? - тя попита Джейд.

Джейд не беше мислила по въпроса. Тя мислеше, че Марк е добре както си е. Но може би той ще иска да бъде.

- Какво ще правиш с твоята? - тя попита Аш, който слизаше бавно по стълбите.

- Моята какво? - той изглеждаше сънен и раздразнителен.

- Сродната ти душа. Мари-Линет ще остане ли човек?

- Това е нещото, за което се притеснявах. - Роуан каза. - Мислил ли си въобще, Аш?

- Не мога да мисля толкова рано сутринта. Все още нямам мозък.

- Почти следобед е. - Кастрел каза.

- Не ме интересува кога е. Все още спя. - той се затътри към кухнята. - И не трябва да се притесняваш. -добави той, поглеждайки назад и звучейки по-събуден. - Защото няма да правя нищо с момичето и Джейд няма да прави нищо с братът. Защото си отиваме вкъщи. - той изчезна.

Сърцето на Джейд препускаше. Аш можеше да се прави на несериозен, но тя видя безпощадността под повърхността. Тя погледна към Роуан.

- Мари-Линет наистина ли е сродната му душа?

- Ами... - Роуан се поколеба. - Сродните души не винаги остават заедно. Понякога е прекалено много -огъня и светкавиците и всичко това. Някой хора просто не могат да го понесат.

Може би Марк и аз не сме наистина сродни души, Джейд си помисли. И може би това е хубаво. Звучеше болезнено.

- Горката Мари-Линет. - каза тя.

Мил глас в главата й каза - Защо никой не каза „Г оркия Аш”?

- Горката Мари-Линет. - Джейд каза отново.

Аш се появи отново.

- Вижте. - каза той и седна на единия от махагоновите столове. - Трябва да се разберем за нещата. Не е само в това, че аз искам да се върнете вкъщи. Аз не съм единствения, който знае че сте тук.

Джейд настръхна.

Кастрел каза, почти приятно: - Казал си на някого?

- Бях с някого, когато семейството звънна, да ми каже че липсвате. И той беше там, когато осъзнах къде сте отишли. Той също е много силен телепат. Затова се смятайте за късметлийки, че успях да го убедя да ви върна вкъщи.

Джейд го зяпна. Тя се смяташе за късметлийка. Също така смяташе, че е странно, че Аш ще премине през толкова неприятности за нея и Роуан у Кастрел - за който и да е, освен Аш. Може би не познаваше брат си толкова добре, колкото си мислеше.

Роуан каза, много сериозно:

- Кой беше?

- О, никой. - Аш се наклони и погледна мрачно към тавана. - Само Куин.

Джейд потрепери. Куин... змията. Той имаше сърце като ледник и презираше хората. Той беше от тези, които взимаха законите на Нощния Свят в свои ръце, ако не смятаха, че са били изпълнени както трябва.

- Той ще се върне в Понеделник, за да види как съм се справил със ситуацията. - Аш каза. - И ако не съм, ние сме мъртви - вие, аз и малките ви човешки приятелчета.

Роуан каза:

- Значи имаме време до Понеделник, за да разберем кой е виновника.

Кастрел каза:

- Ако опита да ни направи нещо, ще се бием.

Джейд стисна Тайги, за да го накара да изръмжи.

****