Дъщерите на мрака

Всички погледнаха към Мари-Линет. Тя си пое дълбок, успокояващ дъх. Тя все още чувстваше сякаш цялата й кожа беше наелектризирана, но сърцето й се забавяше.

- Да. - каза тя и поработи над това да изглежда нормално, за да разберат че моментната й лудост беше преминала.

Докато й помагаше да стигне до канапето, Марк прошепна:

- Трябва да ти кажа, никога не съм те виждал толкова раздразнена преди. Гордея се с теб.

Дори големите сестри трябваше да имат малко почивка от време на време, Мари-Линет си помисли. Тя го потупа лекичко и седна, чувствайки се уморена.

Аш се настани в стола. Роуан и Кастрел седнаха до Мари-Линет. Марк и Джейд си деляха дивана.

- Добре. - Аш каза. - Сега може ли поне да се представим? Предполагам, че това е брат ти.

- Марк. - Мари-Линет каза. - Марк, това е Аш.

Марк кимна. Той и Джейд държаха ръцете си. Мари-Линет видя как очите на Аш се спускат към преплетените им пръсти. Тя не можеше да кажи нищо от изражението му.

- Добре. Сега. - Аш погледна към Роуан. - Аз съм тук, за да ви върна обратно вкъщи, където липсвате много на всички.

Джейд си пое въздух.

- Стига бе.

Кастрел каза:

- Какво ще стане ако не искаме да се върнем? - тя показа зъбите си за момент. Мари-Линет не намери това за странно. Това което намери странно беше, че Аш не отвърна със същото. Точно тогава той не изглеждаше ленив или язвителен или самодоволен.

Приличаше на някой който искаше да свърши работата си. Роуан каза:

- Не можем да се върнем вкъщи, Аш. - дишането й беше леко неравно, но брадичката й беше повдигната високо.

- Е, трябва да се върнете вкъщи. Защото иначе ще има много драстични последици.

- Знаехме това когато тръгнахме. - Джейд каза, с толкова емоции колкото Роуан. И нейната брадичка беше повдигната.

- Ами не мисля че сте го премислили много добре. - гласа на Аш беше остър.

- Предпочитаме да умрем, пред това да се върнем. - Джейд каза.

Кастрел погледна към нея бързо, с една вдигната вежда.

- О, ами добре, ще си го отбележа. - Аш каза напрегнато. След това изражението му стана по-тъмно. Той изглеждаше по-решителен отколкото Мари-Линет си беше мислила, че може да изглежда. Никак не приличаше на голяма руса котка. По-скоро като дълъг, елегантен светъл тигър.

- Сега, слушайте. - той каза. - Има някой малки неща, които не разбирате, нямам време да изгря игрички. Затова, защо не изпратим малките ми приятели вкъщи и след това да си поговорим като семейство.

Ръцете на Мари-Линет се стиснаха в юмруци. Марк стисна Джейд, която го бутна леко с лакътя си. Тя се мръщеше.

- Мисля че по-добре да...

- Няма да те оставя.

Роуан захапа устната си.

- Марк...

- Няма. Не се опитвайте да ме защитите. Той не е глупав, рано или късно ще разбере, че знаем за Нощния Свят.

Роуан пое въздух рязко. Изражението на Кастрел не се промени, но мускулите й се напрегнаха, готови за битка. Очите на Джейд станаха сребърни. Мари-Линет стоеше неподвижно. Всички гледаха към Аш. Аш изглеждаше тягостно.

- Знам че знаете. - той каза със смъртоносно търпение. - Опитвам се да ви измъкна, жалък глупако, преди да разбера колко много знаете.

Сестрите го зяпнаха. Мари-Линет отвори устата си, след което я затвори.

- Мислих си, че не харесваш хората. - Марк каза.

- Не ги харесвам, мразя ги. - Аш каза в малко горчиво радостно възклицание.

- Тогава защо искаш да ми помогнеш?

- Защото ако те убия, ще трябва да убия и сестра ти. - Аш го информира, с малка усмивка, която щеше да пасне перфектно на чаеното парти на Лудия Шапкар.

- И какво, тя те ритна.

Аш спря да подхвърля отговори като топки.

- Да, е, мога да променя мнението си след секунда.

- Не, чакай. - Джейд каза, тя седеше с кръстосани под нея крака, наблюдавайки брат си напрегнато. - Това е прекалено странно. Защо ще се интересуваш какво ще стане с човек?

Аш не каза нищо. Той гледаше към камината горчиво.

Беше Роуан, която каза нежно: - Защото са сродни души.

Секунда по-късно всички започнаха да говорят.

- Те са какво? Имаш предвид, каквото сме ние с Джейд?

- О, Аш, това е невероятно. Просто си мечтая баща ти да беше тук, за да те види.

- Вината не е моя. - Мари-Линет каза. Тя видя че всички се обръщат към нея, и разбра че очите и бяха пълни със сълзи.

Роуан се наклони към Кастрел, за да може да сложи ръката си върху тази на Мари-Линет.

- Искаш да кажеш, че наистина е вярно? - Марк каза, гледайки от Мари-Линет към Аш.

- Вярно е. Предполагам. Не знам какво трябва да е. - Мари-Линет каза, концентрирайки се върху това да накара сълзите да изчезнат.

- Вярно е. - каза Аш мрачно. - Не значи, че ще направим нещо по въпроса.

- О, това е напълно вярно. - Мари-Линет каза. Тя беше щастлива, че му е ядосана отново.

- Затова нека всички си вземат нещата и не се върнат вкъщи. - Аш каза към сестрите си. - ще забравим за всичко това, просто ще се преструваме, че никога не е ставало.

Роуан го наблюдаваше, клатейки главата си леко. Имаше сълзи в очите си, но тя се усмихваше.

- Никога не съм си мислила, че ще кажеш нещо подобно. - каза тя. - Толкова много си се променил, не мога да повярвам.

- И аз не мога да повярвам. - Аш каза безрадостно. - Може да е сън.