Дъщерите на мрака

Мари-Линет преглътна. Очите на Роуан бяха нежни и приятелски - и Мари-Линет изпитваше силна нужда да говори с някого, с някого който би разбрал.

- Роуан...

Тя не можа да продължи нататък. Роуан, Кастрел и Джейд внезапно погледнаха към предната врата.

Глава единадесета

- Джейд, почакай малко! - Марк каза.

Джейд естествено, не почака и секунда. Но изгуби време да маха синджира от предната врата, и Мари-Линет можеше да чуе бързо чук-чук-чук, сякаш някой бягаше. Джейд отвори широко вратата, погледна към верандата... и изкрещя. Мари-Линет се завтече напред и видя, че Джейд беше вкарала крака си в една от дупките на верандата, където липсваха дъски. Всеки който не познаваше мястото, правеше това. Но това не беше причината за виковете й.

Беше козата.

- О, Господи. - Марк каза. - О, Господи... кой би направил това?

Мари-Линет погледна за кратко и почувства парене в гърдите и ръцете й - болезнено, лошо чувство. Дробовете й сякаш се свиха й дъхът й излезе принудително от устата.

Зрението й се замъгли.

- Нека я вкараме вътре. - Роуан каза. - Джейд, добре ли си?

Джейд си поемаше накъсано дъх. Тя звучеше, така както Мари-Линет се чувстваше. Марк се наведе, за да й помогне да излезе от дупката.

Роуан и Кастрел вдигаха козата за краката й. Мари-Линет се връщаше в къщата, зъбите й стискаха, вече прехапаната й устна. Вкусът на мед беше като кървава точка в устата й. Те сложиха козата на старомоден килим на входа на хола. Хълцанията на Джейд се превърнаха в ридания.

- Това е Етил. - Мари-Линет каза. И тя искаше да се разплаче.

Тя коленичи го Етил. Козата беше чисто бяла, със сладко лице и голям чело. Мари-Линет се протегна, за да докосне едното копито нежно. Тя беше помагала на г-жа Би да почисти това копито.

- Тя е мъртва. - Кастрел каза. - Не можеш да я нараниш.

Мари-Линет погледна нагоре бързо. Лицето на Кастрел беше сдържано и далечно. Шок премина през кожата на Мари-Линет.

- Нека ги изкараме. - Роуан каза.

- Кожата е вече съсипана. - Кастрел каза.

Мари-Линет се изправи.

- Кастрел, млъкни!

Имаше пауза. За изненада на Мари-Линет, паузата продължи. Кастрел не каза нищо повече.

Мари-Линет и Роуан започнаха да изкарват малките колчета от тялото на козата. Някой бяха малки като клечки за зъби. Други бяха по-дълги от пръстите на Мари-Линет и по широки от шишове за шиш-кебап, с тъпи краища. Някой силен беше направил това, Мари-Линет си помисли. Достатъчно силен за да пробие кожата на козата с дървени пръчици. Отново и отново. Етил беше промушена навсякъде. Бяха стотици. Тя приличаше на таралеж.

- Нямало е много кръв. - Роуан каза меко. - Това значи, че е била мъртва, когато това й е било сторено. И виж тук. - Тя нежно докосна врата на Етил. Бялото кожухче на козата го нямаше там - точно като на елена, Мари-Линет си помисли.

- Някой или е прерязал гърлото й или го е ухапал. - Роуан каза. - Затова вероятно е умряла бързо от кръвозагуба. Не като...

- Какво? - Мари-Линет каза.

Роуан се поколеба. Тя погледна към Джейд. Джейд подсмъркна и си избърса носа в рамото на Марк.

Роуан погледна обратно към Мари-Линет.

- Не като Вуйчо Хъдж. - тя погледна отново надолу и внимателно измъкна друг кол, добавяйки го в купчината където ги събираха. - Виждате ли, те убиха Вуйчо Хъдж по този начин, Старейшините го убиха. Само, че той беше жив когато го направиха.

За момент Мари-Линет не можеше да говори. След това тя каза:

- Защо?

Роуан изкара още два кола, лицето й беше контролирано и сдържано.

- Заради че каза на човек за Нощния Свят.

Мари-Линет седна на петите си и погледна към Марк. Марк седна на пода, понасяйки и Джейд със себе си.

- Затова Леля Опал напусна острова. - Роуан каза.

- И сега някой уби Леля Опал. - Кастрел каза. - И някой уби коза по същия начин, по който беше убит Вуйчо Хъдж.

- Но кой? - Мари-Линет каза.

Роуан поклати главата си.

- Някой който знае за вампирите.

Очите на Марк изглеждаха по-тъмни от обичайното и малко замъглени.

- Преди говорехте за ловец на вампири.

- Това получава вота ми. - Кастрел каза.

- Добре, кой наоколо е ловец на вампири? Какво е ловец на вампири?

- Това е проблема. - Роуан каза. - Не знам как може да се разпознае такъв. Дори не съм сигурна, че вярвам във ловци на вампири.

- Тя трябва да са хора, които за разбрали за Нощния Свят. - Джейд каза, бършейки сълзи с дланите си. - И те не могат да накарат другите хора да им повярват, или не искат другите хора да знаят. Затова те ли ловят. Нали знаете, опитвайки се да ни убият един по един. Тя би трябвало да знаят толкова Нощния Свят, колкото самите Нощни Хора.

- Искаш да кажеш, като например как вуйчо ви е бил убит. - Мари-Линет каза.

- Да, но това не е голяма тайна. - Роуан каза. - Имам предвид, че не трябва да знаеш за вуйчо Хъдж, за да се сетих - това е традиционния начин за екзекуция сред ламия-та. Няма много неща освен промушването с кол и горенето, които могат да ни наранят.

Мари-Линет си помисли над това. Не й помогна много. Кой би искал да убие стара дама й коза?

- Роуан? Защо леля ти имаше кози? Имам предвид, винаги съм си мислила, че е заради млякото, но...