Дъщерите на мрака

- Затова, виждаш ли, ние сме наполовина вещици. Всички Редферн са такива. - Роуан обясняваше с нежен глас.

- Баща ни преди казваше, че затова сме толкова непокорни. - Джейд каза. - Освен това е в гените ни. Защото в семействата на вещиците, жените командват.

Мари-Линет започна да харесва вещиците.

- Ха-ха. - каза тя. Марк я погледна игриво.

- Въпросът е, че можем да направим такава церемония сега. - Роуан каза. - Ще ни направи семейство завинаги. Не можем да се предадем един друг.

- Няма проблем. - Марк каза, все още гледайки Джейд.

- Аз съм съгласна. - Джейд каза, и му се усмихна.

Но Мари-Линет мислеше. Беше сериозно нещо, това за което Роуан говореше. Не можеше да направиш нещо подобно ей така. Беше по-сериозно от осиновяване на кученце, приличаше повече на като да се омъжиш. И дори тези момичета да не убиваха хора, те убиваха животни. Със зъбите си.

Но и хората правиха това. И не винаги за храна. Беше ли по-лошо да пиеш кръвта на елен, отколкото да правиш бебета крави на ботуши?

Освен това, колкото и странно да изглеждаше, тя чувстваше сякаш тези три момичета вече й бяха сестри. През последните няколко минути тя се беше свързала повече с Роуан, отколкото с което и да е момиче от училище. Възхищението и уважението я бяха накарали да им се довери.

И освен това, какъв друг избор имаше? Мари-Линет погледна към Марк, и след това към Роуан. Тя кимна бавно.

- Добре.

Роуан се обърна към Кастрел.

- Значи аз трябва да реша, така ли? - Кастрел каза.

- Не можем да го направим без теб. - каза Роуан. - Знаеш това.

Кастрел погледна настрани. Златните й очи бяха насочени надолу. На лунната светлина профила и беше напълно перфектен срещу тъмните дървета.

- Това ще значи, че никога няма да можем да се върнем у дома повече. Ще се свържем с вредители? Това биха казали те.

- Кой е вредител? - Марк каза, излязъл от транс си.

Никой не отговори. Джейд каза, със странно достойнство.

- Аз не мога да се върна вкъщи и без това. Аз съм влюбена във Външен Човек. И ще му кажа за Нощния Свят. Значи съм мъртва независимо какво стане. - Марк отваряше устата си, за да протестира, че Джейд не трябваше да поема такъв голям риск заради него, Мари-Линет си помисли, когато Джейд добави. - Както е и той, разбира се.

Марк затвори устата си. Роуан каза:

- Кастрел, стигнахме прекадено далеч, за да се върнем.

Кастрел гледаше гората за още минута. След това внезапно се обърна, смеейки се. Имаше нещо диво в очите й.

- Добре, нека изминем целия път. - каза тя. - Да им кажем всичко. Да нарушим всяко правило. И без това вече няма значение.

Мари-Линет почувства угризение. Надяваше се, че няма да съжалява за това. Но това което каза беше:

- Как да направим тази... церемония?

- Ще си разменим кръв. Никога преди не съм го правила, но е просто.

- Може да е малко странно, обаче. - Джейд каза. - Защото ще сте малко вампири след това.

- Малко какво? - Мари-Линет каза, гласа й се повиши въпреки самата нея.

- Само мъничко. - Джейд показваше колко малко измервайки с палеца и показалеца си. - Капка.

Кастрел погледна настрани.

- Ще отмине след няколко дни. - каза тя тежко, и точно това искаше да знае Мари-Линет.

- Докато не бъдете ухапани от вампир отново през това време. - Роуан добави. - Иначе, е напълно безопасно. Наистина.

Мари-Линет и Марк се спогледаха. Не за да обсъждат нещата, вече бяха преминали през това. Само да се подкрепят. Тогава Мари-Линет си пое дълбоко въздух и изчисти коленете си.

- Добре. - каза тя, чувствайки се уплашена но сигурна. - Готови сме.

Глава десета

Беше като убождане от риба балон.

Мари-Линет държеше очите си затворени и лицето й се обърна настрани, когато Роуан ухапа врата й. Тя си мислеше за това как еленът беше крещял. Но болката не беше толкова лоша. Почти веднага изчезна.

Тя можеше да почувства топлина на врата си, докато кръвта преминаваше, и след минута, беше леко замаяна. Почувства отслабналост. Но най-интересното нещо беше, че изведнъж притежаваше нови сетива. Тя можеше да усети съзнанието на Роуан. Беше като гледане, но без очи - и използвайки различни дължини на вълни от обикновените.

Съзнанието на Роуан - нейното присъствие - беше топло червено, като блестяща обвивка от лагерен огън. Също така беше мътно и кръгло като топка от горещ газ плаващ из космоса. Това ли имаха предвид медиумите, когато говореха за аурата на хората? Тогава Роуан се отдръпна, и всичко свърши. Новото сетиво изчезна. Пръстите на Мари-Линет се вдигнаха автоматично към врата й. Почувства нещо мокро. Малко топлота.

- Не си играй. - Роуан каза, изчиствайки устните си с палеца си. - Ще изчезне след минута.

Мари-Линет мигна, чувствайки се безжизнена. Тя погледна към Марк, който беше освободен от Кастрел. Той изглеждаше добре, макар малко замаян. Тя му се усмихна и той вдигна веждата си и поклати леко глава.

Чудя се как ли изглежда неговото съзнание, Мари-Линет си помисли. След това каза, изненадано:

- Какво правиш?

Роуан вдигаше пръчка и тестваше единия й край за острота.