Дъщерите на мрака

Елен. Кастрел нападаше елен. Съзнанието на Мари-Линет беше изпълнено с разбъркани, бързи картини. Картини които нямаха смисъл. Тя си стигна до лудото заключение, че това дори не е Кастрел, а някакъв хищен динозавър, каквито е виждала по филмите. Защото кастрел се движеше така.

Или може би не е било елен, но Мари-Линет можеше да види бяло по гърлото му, толкова светло колкото гърлото на младо момиче. Тя можеше да види влажните му черни очи.

Еленът извика. Не можеше да повярва.

Не бива да виждам това...

Еленът беше на земята, тънките му крака се извиха. И Кастрел го държеше. Лицето й беше заровено в бялото на гърлото му. Ръцете й около него. Еленът изкрещя отново. Извиваше се силно. Изглежда е имаше конвулсии. Светлината на фенерът се мърдаше на всички страни. След това се насочи надолу. Точно до края на светлината, Мари-Линет можеше да види още две фигури да се присъединяват към Кастрел. Всичките държаха елена. Имаше един последен спазъм и след това той спря да се бори.

Всичко замръзна. Мари-Линет можеше да види косата на Джейд, толкова добре подържана, че отделните косми отразяваха светлината на фона на тъмнината. В мълчанието, трите момичета обградиха елена. Надвесени над него.

Раменете се движиха ритмично. Мари-Линет не можеше да види какво точно правеха, но главната сцена беше позната. Беше я виждаха много пъти в документалните филми. За дивите кучета или лъвиците или вълците. Глутницата беше ловувала и сега се хранеше.

Винаги съм се опитвала... да наблюдавам много добре. И сега, трябва да повярвам на собствените си очи... До нея, дишането на Марк приличаше на хриптене.

О, Господи, позволи ми да го изведа от тук. Моля те, просто ни помогни да се измъкнем.

Тя сякаш внезапно се възстанови от парализа. Устната й кървеше отново - сигурно я е захапала докато е наблюдавала елена. Мед-кръв-страх изпълниха устата й.

- Хайде. - тя изпусна въздух почти беззвучно, измествайки се назад. Клонки и иглички се търкаха в стомаха и в тениската й. Тя хвана ръката на Марк. - Хайде!

Вместо това, Марк се изправи.

- Марк! - тя се изправи на коленете си и се опита да го повлече надолу.

Той се отдръпна. Пристъпи към поляната.

Не.

- Джейд!

Той се насочваше към поляната.

Не, Мари-Линет си помисли отново, и след това тя се движеше след него. Сега ги хванаха, и наистина нямаше значение какво правеше. Но тя искаше да бъде с него.

- Джейд! - Марк каза и грабна фенера. Той го обърна директно към малкото хълмче на поляната. Три лица се обърнаха към него.

Съзнанието на Мари-Линет препускаше. Едно беше да предполагаш какво правеха момичета, друго беше да го видиш. Тези три красиви лица, бела на тази силна светлина идваща от фенера, с това което приличаше на размазано червило по устните и брадичките им. Кралско червено, много тъмен цвят.

Но не беше червило. Беше кръв, и белият врат на еленът беше изцапан с нея.

Ядяха елена, те наистина ядяха елена. О, Господи, наистина го правеха...

Една част от мозъка й - частта която беше наситена със страшни филми - очакваше момичетата да изсъскат и да избягат от светлината. Да я блокират с изцапани от кръвта ръце, докато правеха дивашки физиономии. Не се случи. Нямаше животински звуци, нито демонични, нито гърчене.

Вместо това, докато Мари-Линет стоеше неподвижно в агония от ужас, и Марк стоеше опитвайки се да си поеме нормално дъх, Джейд се изправи. И каза:

- Какво правите тук? - с объркан, малко раздразнен глас. По начина по който ще говориш на някое момче, което продължава да те следи навсякъде и да те кани на среща.

Мари-Линет почувства как съзнанието й се върти. Имаше дълго мълчание. Тогава Роуан и Кастрел се изправиха. Марк дишаше тежко, движейки фенера от едно момиче към друго, но винаги се връщаше към Джейд.

- Какво правите вие тук, това е въпроса! - той каза ядосано. Фенерът се насочи към дупката, после отново към момичетата. - Какво правите?

- Аз попитах първа. - Джейд каза, мръщейки се. Ако беше само тя, Мари-Линет би започнала да се чуди дали нещата бяха толкова ужасяваше в крайна сметна. Дали не бяха наистина в ужасна опасност.

Но Роуан и Кастрел се спогледаха, и после погледнаха към Марк и Мари-Линет. И техните изражения накараха гърлото на Мари-Линет да се свие.

- Не трябваше да ни следвате. - Роуан каза. Тя изглеждаше тъжна.

- Те не би трябвало да могат. - Кастрел каза. Тя изглеждаше зловеща.

- Какво правите? - Марк извика отново, почти ридаейки. Мари-Линет искаше да се протегне към него, но не можеше да се движи.

Джейд избърса устата си с опакото на ръката си.

- Е, не можете ли да предположите? - тя се обърна към сестрите си. - Сега като трябва да направим?

Имаше мълчание. След това Кастрел каза:

- Нямаме избор. Трябва да ги убием.

Глава девета

Слуха на Мари-Линет се беше повредил в момента. Тя чу думите на Кастрел като герой, който си спомня фраза в лош филм. Да ги убием, да ги убием, да ги убием.

Марк се засмя по много странен начин.