Дъщерите на мрака

- Било е заради кръвта, сигурна съм. - Роуан каза спокойно. - ако е изглеждала толкова стара, колкото каза, тя вероятно не е можела да излиза в гората, за да ловува.

Мари-Линет погледна към козата отново, опитвайки се да разбере други причини, опитвайки се да бъде добър наблюдател. Когато очите и стигнаха до муцуната на Етил, тя мигна и се наведе напред.

- Аз... има нещо в устата й.

- Моля те, кажи ми че се шегуваш. - Марк каза.

Мари-Линет само махна с ръка към него.

- Не мога... трябва ми нещо с което... изчакайте секунда. - тя изтича в кухнята и отвори чекмедже. Тя изкара един сребърен нож с много украси и прибяга обратно в хола.

- Добре. - каза тя, когато отвори устата на Етил. Имаше нещо вътре... нещо като цвете, но черно. Тя го изкара с пръстите си.

- Мълчанието на Козите. - Марк промърмори.

Мари-Линет го игнорира, и обърна черното нещо в ръката си.

- Прилича на ирис, но е боядисан - в черно.

Джейд и Роуан се спогледаха.

- Е, това е свързано с Нощния Свят. - Роуан каза. - Ако не бяхме сигурно преди, сега сме. Черните цветя са символ на Нощния Свят.

Мари-Линет остави ириса долу.

- Символи като...?

- Ние ги носим, за да се идентифицираме един друг. Нали знаеш, върху пръстени или значки по дрехите и подобни. Всеки вид има собствено цвете, но има и други цветя които означават, че принадлежиш към определен клуб или семейство. Вещиците използват черна далия, върколаците черен напръстник, създадените вампири използват черна роза...

- И има верига клубове наречени Черен Ирис. - Кастрел каза, заставайки до другите. - Знам го, защото Аш принадлежи на един.

- Аш... - Джейд каза, гледайки към Кастрел с разширени зелени очи.

Мари-Линет замръзна. Нещо се появи моментално в ъгъла на съзнанието й. Нещо за черен дизайн...

- О, Господи. - каза тя. - О, Господи... познавам някого, който носи пръстен с черно цвете на него.

Всички погледнаха към нея.

- Кой? - Марк каза, по същото време когато и Роуан каза. Мари-Линет не знаеше кой от тях изглеждаше по-изненадан. Мари-Линет се поколеба за минута.

- Джеръми Ловет. - каза тя най-накрая. Не много равно.

Марк се намръщи.

- Този ненормалник. Той живее сам в каравана в гората, и миналото лято... - гласът на Марк изчезна. Челюстта му падна и когато проговори отново, беше по-бавно. - И миналото лято откриха тяло точно там.

- Може ли да се разбере? - Мари-Линет попита Роуан. - Ако някой е Нощен Човек?

- Ами... - Роуан изглеждаше слисана. - Ами, не със сигурност. Ако някой може да прикрива съзнанието си... Ами, може да го изненадаме като му покажем нещо. Но иначе не. Не със сигурност.

Марк се наклони назад.

- О, страхотно. Ами, мисля че от Джеръми ще излезе чудесен Нощен Човек. Всъщност, такива биха били и Вик Кембъл и Тод Акърс.

- Тод. - Джейд каза. Тя вдигна една от клечките, които бяха забити с козата и я огледа.

Роуан гледаше към Мари-Линет.

- Без значение какво, трябва да отидем и да видим приятеля ти Джеръми. Вероятно ще излезе, че той е напълно невинен, понякога хората намират наши пръстени и значки, и след това нещата много се объркват. Особен око влязат в някой от клубовете ни...

Мари-Линет не беше толкова сигурна. Тя имаше ужасно, ужасно чувство. Начина по който Джеръми се криеше, начина по който винаги беше аутсайдер в училище... дори красотата му много лесно се губеше... Не, всичко изглежда водеше до един извод. Тя беше решила загадката Джеръми Ловет най-сетне, и тя нямаше щастлив край.

Кастрел каза:

- Добре, хубаво. Ще отидем да проверим този Джеръми. Но какво ще правим с Аш?

- Какво за Аш? - Роуан каза. Последния кол излезе. Тя нежно зави козата с килима.

- Е, не виждате ли? Това е неговото цвете. Значи е вероятно някой от клуба му да го е направил.

- Ъм, предполагам че ще прозвуча като развалена плоча. - Марк каза. - Но не знам за кого говорите. Кой е Аш?

Трите сестри го погледнаха. Мари-Линет погледна настрани. След толкова много пропуснати възможности, щеше да звучи много странно, когато тя небрежно спомене, че, о, да, тя е срещнала Аш. Но тя нямаше вече избор. Тя трябваше да каже.

- Той е нашия брат. - Кастрел каза.

- Той е луд. - Джейд каза.

- Той е единствения от семейството ни, който може да знае нещо за Бриар Крийк. - Роуан каза. - Той ме хвана на давам писмо на Крейн Линден, за да го измъкне от острова. Но не мисля, че забеляза адреса на Леля Опал на него. Той не е много добър в това да забелязва неща, които не са свързани с него.

- Напълно си права. - Каза тя. - Всичко за което Аш мисли е Аш. Той е напълно себе-обсебен.

- Всичко което прави е да преследва момичета и да ходи на партита. - Кастрел каза, с една от онези усмивки, която накара Мари-Линет да се зачуди дали тя наистина не го харесваше. - И да ловува.

- Той не харесва хората. - Джейд каза. - Ако не му харесваше да гони човешки момичета и да си играе с тях, той най вероятно щеше да планира да затрие всички хора и да завладее света.

- Звучи като страхотен човек. - Марк каза.

- Е, той я някак си консервативен. - Роуан каза. - Политически, имам предвид. Лично, той е...

- Освободен. - Кастрел предположи, с вдигнати вежди.