Дъщерите на мрака

- Но сега трябва да признаеш, че хората не са вредители. Не може да имаш сродна душа вредител.

- Да. Хубаво. Хората са страхотни. Всички сме съгласни - сега нека си ходим вкъщи.

- Когато бяхме деца, ти беше такъв. - Роуан каза. - Преди да почнеш да се държиш сякаш си по-добър от всички останали. Винаги съм знаела, че повечето от това е било шоу. Да скриеш колко те е страх. И винаги знаех, че не вярваш на повечето ужасни неща, които казваше. Някъде отвътре, ти все още си нова малко добре дете, Аш.

Аш показа първата си брилянтна усмивка за вечерна.

- Не бъди толкова сигурна.

Мари-Линет беше слушала всичко това чувствайки се все по-нестабилно. За да го скрие, тя каза на Роуан.

- Не мисля, че леля ви е мислила така.

Аш седна право.

- Хе, къде е старата вещица, и без това? Трябва да говоря с нея преди да си тръгнем.

Мълчанието изглеждаше безкрайно.

- Аш... не знаеш ли? - Роуан каза.

- Естествено, че знае. Десет към едно, той го е направил. - Кастрел каза.

- Какво се предполага, че трябва да знам? - Аш каза, изглеждайки така сякаш всеки момент щеше да изгуби търпението си.

- Леля ти е мъртва. - Марк му каза.

- Някой я е промушил с кол. - Джейд добави.

Аш огледа стаята. Изражението му казваше, че очакваше това да е шега. О, Господи, Мари-Линет си помисли безпомощно, когато беше изненадан и объркан изглеждаше толкова млад. Раним. Почти човек.

- Някой... е убил... Леля Опал. Това ли ми казвате?

- Да не би да ни казваш, че не знаеш? - Кастрел попита. - Какво си правил цялата нощ, Аш?

- Удрях главата си в скала. - Аш каза. - След това ви търсих. Когато влязох вие говорихте за мен.

- И не си виждал никакви животни днес? Някой... да кажем - кози?

Аш я погледна продължително, недоверчиво.

- Храних се, ако това питаш. Не с коза. Какво общи има с Леля Опал?

- Мисля, че по-добре да му покажем. - Роуан каза.

Тя беше тази която се изправи и повдигна килима от козата. Аш заобиколи дивана, за да види какво прави тя. Мари-Линет се обърна, за да види изражението му. Той потрепна. Но бързо се контролираше. Роуан каза тихо:

- Виж какво имаше в устата на козата.

Аш вдигна черното цвете внимателно.

- Ирис. Какво от това?

- Бил ли си в клуба си скоро? - Кастрел попита.

Аш я погледна отегчено.

- Ако бях направил това, защо бих го подписал с ирис?

- Може би за да ни кажеш кой го е направил.

- Аз не трябва да убивам кози, за да казвам неща, нали знаете. Мога да говоря.

Кастрел не изглеждаше впечатлена.

- Може би това съобщение е много по-силно.

- Приличам ли ти на човек който си губи времето да превръща кози в таралежи?

- Не. Не мисля че тис и го направил. - Роуан каза тихо. - Но някой го е сторил - може би този който е убил Леля Опал. Опитваме се да разберем кой.

- Е, кой имаме като заподозрян?

Всички погледнаха към Мари-Линет. Тя погледна настрани.

- Има един който е много вероятен. - Марк каза. - Името му е Джеръми Ловет. Той е истински...

- Тих човек. - Мари-Линет го прекъсна. Ако някой щеше да описва Джеръми, това щеше да е тя. -Познавам го от детската градина, и никога не бих повярвала, че може да нарани някого - особено стара дама и животно.

- Но чичо му беше луд. - Марк каза. - И съм чувал неща за семейството му...

- Никой не знае нищо за семейството му. - Мари-Линет каза. Тя имаше чувството, че се бореше за живота си с вързани ръце и крака.

Това която я мъкнеше надолу не беше подозренията на Марк - беше нейното собствено. Малкия глас в главата й казваше „но той изглеждаше толкова добър човек...” и това значеше, естествено, че не беше.

Аш я наблюдаваше с мрачно, съсредоточено изражение.

- Как изглежда този Джерами?

Нещо в начина по който го каза, издразни Мари-Линет до безкрай.,,

- Какво те интересува?

Аш мигна и премести погледа си. Той се поколеба само за секунда и каза с насилена незаинтересованост.

- Просто съм любопитен.

- Той е много хубав. - Мари-Линет каза. Добър начин да изрази яда си и раздразнението. - И това в него е, че изглежда много интелигентен и чувствителен - не е просто красота. Има коса с цвят наподобяващ Ропйегозартесопез и май-прекрасните кафяви очи... Той е слаб и мургав, малко по висок от мен, защото обикновено гледам към устата му...

Аш не изглеждаше доволен.

- Видях някой който изглеждаше така на бензиностанцията... в града. - Той се обърна към Роуан. - Мислиш че той е някакъв нелегален вампир?

- Очевидно не е създаден вампир, защото Мари-Линет го е наблюдавала как расте. - каза Роуан. - Мислих, си че може да е избягал ламия. Но няма много смисъл в чуденето от тук. Утре може да отидем и да го видим, и тогава ще знаем. Нали?

Марк кимна. Джейд кимна. Мари-Линет си пое дълбок дъх и кимна. Аш кимна и каза:

- Добре, мога да разбера защо не можете да се върнете вкъщи преди това да е решено. Затова, ще разберем кой е убил Леля Опал, и след това ще подходим по нужния начин, и ще си ходим вкъщи. Ясно?

Сестрите му се спогледаха. Те не отговориха.