Дъщерите на мрака

- Познавам типове като него. Понякога водят човешки момичета в клубовете си и дори не искаш да знаеш защо. Затова просто внимавай, нали?

Беше ужасно откритие. Роуан и момичетата бяха казали подобни неща, но след като го чуваше от Джеръми, беше по-лошо. Аш без съмнение беше правил неща, които... ами, които биха я накарали да иска да го убие, ако ги знаеше. Неща които не можеш просто да забравиш.

- Ще внимавам. - каза тя. Тя осъзна, че юмруците й бяха свити, и тя каза леко шеговито, - Мога да се справя с него.

Джеръми все още изглеждаше мрачно. Кафявите му очи бяха тъмни и челюстта му беше стегната, докато наблюдаваше Аш. Под тихото му държание, Мари-Линет можеше да усети скрита сила. Студен гняв. Закрилничество. И факта, че той не харесваше Аш въобще.

Другите се връщаха.

- Ще бъда наред. - Мари-Линет прошепна бързо.

На глас, Джеръми каза:

- Ще продължавам да оглеждам хората в града. Ще ти кажа, ако открия нещо.

Мари-Линет кимна.

- Благодаря, Джеръми. - тя се опита да го поглежда убедително, докато всички влизаха в колата.

Той стоя и я наблюдава докато колата правеше маневра. Не помаха.

- Добре, значи се връщаме вкъщи. - Марк каза. - И след това какво?

Никой не отговори. Мари-Линет осъзна, че нямаше идея какво ще правят след това.

- Предполагам, че трябва да разберем дали все още имаме някакви заподозрени. - тя каза най-сетне.

- Има нещо друго, което трябва да направим преди това. - Роуан каза меко. - Ние вампирите, имам предвид.

Мари-Линет разбра какво имаше предвид, само по начина по който го каза. Но Марк попита:

- Какво?

- Трябва да се нахраним. - Кастрел каза с най-лъчезарната си усмивка.

Те се върнаха във Фермата Бърдок. Нямаше следа от котката. Четирите вампира се насочиха към гората, Джейд викаше Тайги, а Мари-Линет се насочи към бюрото на г-жа Бърдок. Тя имаше канцеларски принадлежности и сребърна химикалка.

- Сега. - каза тя на Марк, когато седна пред масата в кухнята. - Ще играем играта Номерирай Заподозрените.

- Няма нищо за ядене в тази къща, нали знаеш. - Марк каза. Той беше отворил всички шкафове. - Има само неща като смелено кафе и зелен чай. Тези които всички имат.

- Какво да ти кажа, приятелката ти е безсмъртна. Хайде де. Сядай и се концентрирай.

Марк седна и въздъхна.

- Кои имаме?

- Трябваше да отидем да разберем, какво е станало с онзи кон. - каза Марк.

Мари-Линет спря с молива докоснал хартията.

- Прав си, това трябва да е свързано. Забравих за него. - което просто ти показва, че детективската работа не е за теб. - Добре. - каза тя мрачно. - Нека предположим, че каквото и да е убило коня е било същия човек, който е убил Леля Опал и козата. И може би е същия човек, който е счупил прозореца на бензиностанцията, това се е случило също миналата нощ. Какво ни казва това?

- Мисля че са били Тод и Вик. - Марк каза.

- Не помагаш.

- Сериозен съм. Сещаш ли се, че Тод винаги дъвче онази клечка за зъби. И имаше клечки за зъби забити в козата.

Клечки за зъби... сега, какво и напомняше това? Не, не клечки за зъби, по-големи колчета. Защо не можеше да си спомни? Тя потърка челото си, отказвайки се.

- Добре... ще запиша Тод и Вик, ловци на вампири, с въпросителна. Освен ако не мислиш, че са вампири.

- Нем. - Марк каза, без сарказъм в гласа си. - Мисля, че Джейд щеше да забележи, когато е пила от кръвта им. - той я погледна замислено. - Ти си умната. Кой мислиш, че го е направил?

- Нямам идея. - Марк й се намръщи, и тя започна да драска с молива. Драсканицата заприлича на малък кол, приличащ на молив, държан от женска ръка. Тя никога не е можела да рисува ръце...

- О, Г осподи. Бъни.

- Бъни го е направила? - Марк попита откровено, подготвен всичко да бъде шега.

Но Мари-Линет каза:

- Да. Имам предвид не, не знам. Но тези колове в козата.. големите съм я виждала да ги използва. Използваше ги на ноктите си. Те са пръчици за кожички.

- Ами... - Марк изглеждаше поразен. - Но искам да кажа... Бъни. Тя не може да убие и комар.

Мари-Линет поклати глава, агитирана.

- Роуан каза, че тя има име на ламия. И тя ми каза нещо странно - Бъни - деня когато търсих Тод и Вик.

Тя си спомняше всичко сега, вълна от спомени, която тя не желаеше.

- Тя каза, „Приятен лов”.

- Мер, това е от Книга за Джунглата.

- Знам. Но пак беше странно да го каже. И Тя е почти прекалено сладка и уплашена... ами ако само се преструва?

Когато Марк не отговори, тя каза:

- По-странно ли е отколкото Тод и Вик да за ловци на вампири?

- Тогава запиши и нея.

Мари-Линет я записа. След това каза:

- Знаеш ли, има нещо което все искам да попитам Роуан, за това как е писала на г-жа Би от острова... - тя се спря и с напрегна, когато предната врата се удари.

- Аз ли съм първата, която се връща?

Беше Роуан, косата й се вееше от вятъра и блестеше, леко задъхана. Косата й беше като разрошена бъркотия около нея.

- Къде са всички останали? - Мари-Линет каза.

- Разделихме се по-рано. Това е единствения начин, нали знаеш, за нас четиримата в тази малка област.

- Малка! - Марк изглеждаше обиден. - Ако Бриър Крийк има едно хубаво нещо... и не казвам, че това е пространството.

Роуан се усмихна.