Дъщерите на мрака

- За ловна земя, е малка. - каза тя. - Без да се обиждаш. За нас е добре - никога не сме можели да ловуваме, когато бяхме на острова. Те носеха храната ни при нас, успокоена и напълно пасивна.

Мари-Линет се опита да не си представя това.

- Искаш ли да помогнеш?

Роуан седна на кухненския стол, премахвайки един кичур от косата си от челото си.

- Не знам. Чудя се дали не е някой, за който все още не сме мислили.

Мари-Линет се сети за това, което говореше преди Роуан да се появи.

- Роуан, винаги съм искала да те питам нещо - ти каза, че само Аш е можел да се досети къде сте избягали. Но какво ще кажеш за този, който ви е помагал да измъквате писмата от острова? Той би знаел къде е живяла леля ви, нали? Можел е да види адреса на писмата.

- Крейн Линден. - Роуан се усмихна, малка тъжна усмивка. - Не, той не би знаел. Той... - тя докосна леко врата си. - Не знам как го наричате. Съзнанието му никога не се разви напълно. Той не може да чете. Но е много мил.

Имаше неграмотни вампири? Ами, защо не? На глас, Мари-Линет каза:

- О. Ами, предполагам, че можем да елиминираме този човек.

- Виж, може ли да починем за момент? - Марк каза. - Сигурно е луд, но чичото на Джеръми наистина ли е мъртъв? Ами ако...

В този момент се чу тупур от верандата. Не чук-чук-тупур, Мари-Линет си помисли. След това си помисли, О, Господ... Тайги.

Глава петнадесета .

Тя бягаше. Отваряйки вратата. В съзнанието си въртеше картината на малко котенце прободено с малки колчета. Не Тайги беше на верандата. Беше Аш. Той лежеше по гръб облят от лилава светлина от здрача, малки пеперуди пърхаха около него.

Мари-Линет почувства внезапна болка в гърдите си. За момент всичко изглеждаше на заден план... и променено. Ако Аш беше мъртъв... ако Аш беше убит... Нещата никога нямаше да се както трябва. Тя никога нямаше да е наред. Щеше да бъде като нощ без луна и звезди. И нищо нямаше да може да го оправи.

Мари-Линет не знаеше защо - нямаше никакъв смисъл - но тя изведнъж знаеше, че е истина.

Тя не можеше да диша и тя чувстваше ръцете и краката си странно. Плаващи. Извън нейния контрол.

Тогава Аш помръдна. Той повдигна главата си и се надигна, помагайки с ръцете си след което се огледа. Мари-Линет можеше да диша отново, но все още й беше лошо.

- Нарани ли се? - тя попита глупаво. Тя не смееше да го докосне. В нейното състояние един електрически шок можеше да я убие. Тя се топеше като Злата Вещица на Запада.

- Паднах в тази дупка. - каза то. - Какво си помисли?

Правилно, Мари-Линет си помисли. Стъпките бяха свършили с нещо повече приличащо на падане, отколкото на тупур. Не като стъпките от миналата нощ. И това значеше нещо... ако можеше само да проследи мисълта до края й...

- Проблеми ли имаш, Аш? - чу се милия глас на Кастрел, и след това самата Кастрел се появи от сенките, приличайки на ангел със златната й коса и прекрасните й чисти черти. Джейд беше зад нея, държейки Тайги в ръцете си.

- Беше се качил на дърво. - Джейд каза, целувайки главата на котарака. - Трябваше да го уверя да слезе. -очите й бяха като емералди на светлината от верандата, и изглеждаше сякаш вместо да върви тя лети.

Аш се изправяше, чистейки се. Като сестрите си, той изглеждаше необичайно красив след хранене, с някакъв странен лунен блясък в очите си. Мисълта на Мари-Линет беше отдавна загубена.

- Влизайте. - каза тя с примирение. - И помогнете да разберем кой е убил леля ви.

Сега след като Аш беше неоспоримо добре, тя искаше да забрави какво беше чувствала преди минута. Или поне да не мисли за значението му. Това което значеше, малкия глас в главата й каза мило, беше че си в голяма неприятност, момиче. Ха-ха.

- Е, каква е историята? - Кастрел каза нервно, докато всички сядаха около кухненската маса.

- Историята е, че няма история. - Мари-Линет каза. Тя зяпна хартията раздразнено. - Вижте... защо да не започнем от началото? Не знаем кой го е направил, но знаем нещо за извършителя. Нали?

Роуан кимна окуражително.

- Правилно.

- Първо - козата, който и да я е убил трябва да е бил силен, защото да забиваш тези клечки за зъби през кожата на козата няма да е било лесно. И който и да я е убил трябва да е знаел как е бил убит вуйчо в Хъдж, защото козата беше убита по същия начин. И трябва да е имал някаква причина да сложи черния ирис в устата на козата, или защото Аш принадлежи на Клуба Черния Ирис, или защото самия извършител принадлежи клуба.

- Или защото си е помислил, че черния ирис олицетворява всички ламия, или всички Нощни Хора. - Аш каза. Гласът му беше заглушен, той се беше наклонил напред, разтривайки глезена си. - Това е грешка, която външните хора често правят.

Много добре, Мари-Линет помисли въпреки самата себе си. Тя каза:

- Добре. И е имал достъп до два вида малки колове, което не ни казва много, защото може да се купят и двата вида от града.

- И трябва да е имал някаква причина да мрази г-жа Би, или да мрази вампири. - Марк каза. - Иначе защо да я убива?

Мари-Линет го погледна търпеливо.