Дъщерите на мрака

Някакси изведнъж тя се почувства изморена. Не искаше вече да гледа звездите.

Тя провери часовника си на рубинения блясък от червения фенер. Почти единадесет - Е, и без това след шестнадесет минути всичко щеше да свърши.

Когато Луната изгрее, тя щеше да освети цялото небе.

Но преди да разглоби телескопа си за пътуването обратно, тя вдигна бинокъла отново. Само един последен поглед.

Градината беше празна. Разровена, тъмна, правоъгълна почва се забелязваше.

Дори докато Мари-Линет наблюдаваше, задната лампа изгасна.

Нямаше да навреди на никого, ако утре отиде там, помисли си Мари-Линет.

Всъщност, щях да ходя, и без това. Трябва да приветствам тези момичета.

Трябва да върна онази градинска ножица, която татко взе назаем и ножа, който г-жа Би ми даде, за да

отворя клапана на газта. И естествено, ще видя г-жа Би там, и тогава ще се знае че всичко е наред.

****

Аш достигна върха на ветровития път и спря, за да се възхити на искрящите точки светлина на юг. Наистина се вижда по-добре в тези изолирани градчета. Оттук Юпитер, царят на планетите, приличаше на НЛО.

- Къде беше? - каза глас наблизо. - Чакам те от часове.

Аш отговори, без да се обръща.

- Къде съм бил? Къде беше ти? Трябваше да се срещнем на онзи хълм, Куин. - ръцете му бяха в джобовете, затова той посочи с лакътя си.

- Грешно. Беше този хълм и аз седях точно тук и те чаках през цялото време. Но забрави. Тук ли са или не? Аш се обърна и тръгна бавно към отворения кабриолет, който беше паркиран точно до пътя, фаровете му бяха изгасени. Той подпря лакътя си на вратата, гледайки надолу.

- Тук са. Казах ти, че ще са. Това е единственото място, където можеха да отидат.

- И трите?

- Естествено, че трите. Сестрите ми винаги са заедно.

Устните на Куин се повдигнаха нагоре.

- Рода Ламиа са толкова чудесно, семейно ориентирани.

- А направените вампири са толкова чудесно... ниски. - Аш каза спокойно, гледайки към небето отново.

Куин го погледна с поглед, наподобяващ черен лед. Неговото компактно тяло беше все още в колата.

- Е, сега, аз никога нямах шанса да израсна, нали? - той каза много меко. - Един от твоите предшественици се погрижи за това.

Аш се надигна, за да седне върху капака на колата, дългите му крака се подаваха от едната страна.

- Мисля и аз тази година да спра да раста. - каза той спокойно, все още гледайки към склона. - Осемнадесет не е толкова лоша възраст.

- Може би не е, ако имаш избор. - Куин каза, гласът му беше все още мек като падащи мъртви листа. -Опитай се да бъдеш на осемнадесет четири века - без да му се вижда края.

Аш се обърна, за да му се усмихне отново.

- Съжалявам. От името на семейството ми.

- И аз съжалявам за семейството ти. Редферн имат малко проблеми в скоро време, нали? Нека видим дали съм разбрал правилно. Първо чичо ти Хъдж наруши законите на Нощния Свят и беше подходящо наказан...

- Моят пра-чичо по брак. - Аш го прекъсна с любезен тон, повдигайки единия си пръст. - Той беше Бърдок, не Редферн. И това беше преди повече от десет години.

- И след това леля ти Опал...

- Моята пра-леля Опал...

- ... изчезва напълно. Прекъсва всички връзки с Нощния Свят. Очевидно, защото тя предпочита да живее по средата на нищото с хората.

Аш го игнорира, очите му бяха насочени към южния хоризонт.

- Сигурно е хубаво да ловуваш по средата на нищото с хора. Без конкуренция. И без законите на Нощния Свят - без Старши, които да слагат лимит на жертвите ти.

- И без надзор. - Куин каза кисело. - Няма голямо значение, че е живяла тук, но тя очевидно е насърчавала сестрите ти да се присъединят към нея. Трябваше да съобщиш, когато откри, че си пишат тайно.

Аш сви рамене неудобно.

- Не беше против закона. Не знаех какво са наумили.

- Проблемът не е само в тях. - Куин каза с неговия смущаващо мек глас. - Знаеш, че има слухове за онзи твой братовчед - Джеймс Размусън. Чува се че се е влюбил в човешко момиче. Че тя е умирала и той решил да я превърне, без да поиска разрешение...

Аш стана от капака и се изправи.

- Никога не слушам слуховете. - каза той остро и нечестно. - Освен това, проблемът сега не е този, нали?

- Не. Проблемът е сестрите ти и бъркотията, в която са. И дали ти би направил необходимото, за да се справиш със ситуацията.

- Не се безпокой, Куин. Ще се справя.

- Но аз наистина се безпокоя, Аш. Не знам как успя да ме въвлечеш в това.

- Ти не се съгласи. Загуби игра на покер.

- А ти мамеше. - Куин гледаше в пространството, тъмните му очи гледаха надолу, устните му бяха като тънка линия. - Все още смятам, че трябва да кажем на Старшите. - каза той рязко. - Това е единственият начин да си осигурим наистина пълно разследване.

- Не виждам защо трябва да е толкова пълно. Те са били тук само няколко часа.

- Сестрите ти са били тук само няколко часа. Леля ти е била тук - колко време?

- Десет години?

- Какво имаш против леля ми, Куин?

- Съпругът й беше предател. Тя е предател сега, за това, че е окуражавала момичетата да избягат. И кой знае какво друго е правела през последните десет години? Кой знае на колко много хора е разказала за Нощния Свят?

Аш въздъхна, оглеждайки ноктите си.