След дълго и сърцераздирателно пътуване до Сибир, родното място на Дмитрий, Роуз Хатауей отново е в "Св. Владимир" — при своята най-добра приятелка Лиса. Дипломирането им наближава и момичетата нямат търпение да започне новият им живот извън железните порти на Академията. Но въпреки вълнуващото бъдеще, което им предстои, сърцето на Роуз все още скърби за Дмитрий. Той е някъде там, навън. Тя пропусна своя шанс да го убие и сега нейните най-големи страхове са на път да се сбъднат — той я преследва и няма да се откаже, докато не я намери. Защото на този свят няма място и за двамата…
Фэнтези18+Ришел Мийд
Духовна връзка
На моя агент Джим Маккарти.
Благодаря за цялата тежка работа. Тази книга нямаше да види бял свят без теб.
Благодарности
Огромни благодарности на всичките приятели и на цялото ми семейство, които ме дариха с толкова голяма подкрепа, докато работех върху тази книга, особено на моя удивително търпелив съпруг. Зная, че не бих се справила без теб! Специални благодарности и на моята любимка Джен Лигът и нейните орлови очи.
Винаги съм била благодарна за упоритата работа на моя агент Джим Маккарти, както и на всички останали от Дистел енд Голдрич Литеръри Мениджмънт — включително и на Лорен Ейбрамоу, която помага за разпространението на „Академията за вампири“ из целия свят. Благодаря също и на екипа от „Пенгуин букс“ — Джесика Ротънбърг, Бен Шранк и Кейси Макинтайър — които сътвориха истински вълшебства за тази поредица. Моите издатели извън САЩ също свършиха чудесна работа, за да представят Роуз пред света. Непрекъснато се удивлявам на все по-нарастващата подкрепа, която получавам от всички краища на света.
И накрая: огромната ми благодарност към моите читатели, чийто непресекващ ентусиазъм все още продължава да ме удивлява. Благодаря ви, че четете за тези герои и ги обичате като мен.
Глава 1
Има голяма разлика между смъртните заплахи и любовните писма — дори когато този, който пише смъртните заплахи, твърди, че всъщност те обича. Разбира се, имайки предвид, че аз веднъж се опитах да убия някого, когото обичах, навярно нямах право да съдя.
Пристигането на днешното писмо бе идеално изчислено, не че очаквах нещо друго. Вече го бях прочела четири пъти и въпреки че закъснявах, не можах да устоя и го прочетох за пети път.