Духовна връзка

— Нямало защо да се тревожа, как ли пък не! Сега се решава съдбата ми! — извиках. Знаех какво ще последва. До края на процеса ще ме държат затворена в килия. А ако ме осъдят, ще ме държат за доста, доста дълго време затворена в килия. — Това е сериозно! Не искам да ме съдят! Не искам да прекарам остатъка от живота си в място като Тарасов.

Пазителят ме притисна по-силно, тласна ме напред, а Ейб ме фиксира с пронизващите си очи, от които кръвта ми застина.

— Няма да те съдят. Няма да отидеш в затвора — просъска той, за да не го чуе пазителят. — Няма да го позволя. Разбра ли?

Поклатих глава, ужасно объркана. Не знаех какво да мисля.

— Дори и твоите възможности имат предел, старче.

Усмивката му се възвърна.

— Ще останеш изненадана. Освен това те не изпращат в затвора осъдените за държавна измяна, Роуз. Всички го знаят.

Усмихнах се горчиво.

— Да не си полудял? Разбира се, че го правят. Какво друго, според теб, правят с предателите? Пускат ги на свобода, като ги съветват да не го вършат отново?

— Не — каза ми Ейб, преди да се извърне. — Предателите ги екзекутират.