Духовна връзка

Моя най-скъпа Роуз,

Един от малкото недостатъци да си пробуден е, че ние не се нуждаем от сън; това означава, че не сънуваме. Жалко, защото, ако можех да сънувам, зная, че щях да сънувам теб. Щях да сънувам уханието ти, как тъмната ти коса гали като коприна пръстите ми. Щях да сънувам кадифената мекота на гладката ти кожа, пламтящата страст на устните ти, когато се целуваме.

Без сънищата обаче ще трябва да се задоволя само с въображението си — което е почти толкова добро. Мога да си представя всички тези неща идеално, както и какво ще изпитам, докато отнемам живота ти. Това е нещо, което ще сторя със съжаление, но ти направи този избор неизбежен. Отказът ти да се присъединиш с мен във вечността и любовта направиха невъзможно всяко друго действие, а аз не мога да позволя на някой, толкова опасен като теб, да остане жив. Освен това, дори и да те пробудя насила, ти имаш толкова много врагове сред стригоите, че някой от тях неминуемо ще те убие. Ако трябва да умреш, ще бъде от моята ръка. От никоя друга.

Независимо от всичко, днес ти пожелавам успех с изпитите — не че ти се нуждаеш от късмет или пожелания. Ако наистина те накарат да се явиш на тях, за всички ще бъде загуба на време. Ти си най-добрата в групата и до вечерта ще си получила своя клетвен знак. Разбира се, това означава, че когато се срещнем отново, ще бъдеш още по-голямо предизвикателство, което наистина ще ми достави удоволствие.

А ние ще се срещнем отново. След като официално станеш пазител, ще напуснеш Академията, а щом веднъж се окажеш извън магическите й защити, аз ще те намеря. На тази земя няма място, където можеш да се скриеш от мен. Наблюдавам те.

С обич: Дмитрий

Въпреки „топлите“ му пожелания не намерих писмото за вдъхновяващо. Захвърлих го и излязох със замрежени от сълзи очи. Не исках думите му да ми повлияят, макар че бе почти невъзможно да не изпитваш страх от нещо подобно. На тази земя няма място, където можеш да се скриеш от мен.

Не се съмнявах в това. Знаех, че Дмитрий има шпиони. Откакто предишният ми инструктор и любим бе превърнат в зъл, нежив вампир, той бе станал нещо като лидер сред стригоите — и аз спомогнах за това, като убих шефката му. Подозирах, че повечето от шпионите му бяха хора, които следяха кога ще прекрача границите на училището. Нито един стригой не можеше да извършва двадесет и четири часово наблюдение. Хората обаче можеха, а напоследък разбрах, че мнозина от човешката раса доброволно сътрудничат на стригоите срещу обещанието някой ден да бъдат превърнати в безсмъртни. Тези хора смятаха, че вечният живот оправдава загубата на душите им и убиването на други, за да оцелееш. Подобни хора ме отвращаваха.

Но не хората бяха причина за несигурните ми стъпки, докато прекосявах тревата, тучна и ярко зелена от докосването на лятото. Беше Дмитрий. Винаги Дмитрий. Дмитрий, мъжът, когото обичах. Дмитрий, стригоят, когото исках да спася. Дмитрий, чудовището, което трябваше да убия. Нашата любов не спираше да гори в мен, независимо колко често си повтарях, че трябва да продължа напред, независимо колко много вярваше останалият свят, че съм го сторила. Той винаги беше с мен, в съзнанието ми, в мислите ми; заради него не спирах да си задавам въпроси.

— Изглеждаш така, сякаш си готова да се изправиш срещу цяла армия.