Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Докато експериментирате с тези две техники, е възможно отначало да се почувствате неискрени и да ви е трудно да вложите сила в думите си; нека това не ви учудва или обезкуражава — повтаряйте посланието си с желанието наистина да отворите сърцето си и така ще неутрализирате и ще се освободите от натрупаното огорчение. Любовта е ваше естествено състояние и чрез това упражнение ще установите връзка с нейния източник.

Хора, практикували и двете версии, са ми казвали, че след визуализацията са изпитвали отваряне на сърцето и готовност да общуват с онзи, към когото е насочена тя. По думите им, след като са успели да почувстват истинска, дълбока прошка, другият човек се е свързвал с тях или когато следващия път са се срещнали, са били в състояние да общуват с лекота и да разрешат конфликта. Така или иначе процесът на прошката е завършен и без да има директен контакт.

Еволюиралият човек възприема живота като празнуване, а не като проблем, който трябва да бъде решен

Еволюиралият човек разбира, че из цялата тази необятна вселена се случва едно — празненство; и това космично празненство ще откриете в себе си, когато осъзнаете, не животът не е проблем, който трябва да бъде решен, а тайнство, което да бъде изживяно. Когато вибрирате на тази честота, виждате, че в състоянието на божествено съзнание проблемите престават да съществуват.

Нека поясня какво имам предвид. Когато влезете в тъмна стая, не започвате да биете с пръчка тъмнината, а светвате лампата. Тъмнината сама по себе си не съществува — тя е просто отсъствие на светлина. Всеки проблем е като тъмнината и когато запалим лампата на съзнателността, виждаме, че проблем всъщност няма — липсвала е само светлината на разбирането, на различаващата яснота. Когато достигнем по-дълбоко ниво на разбиране, настъпва промяна в парадигмата, която дава възможност за ново възприятие. Онова, което преди е било „проблем“, изчезва, защото сега сме настроени на вълната на своята вътрешна светлина — а тя познава само възможности, които да бъдат открити и активирани. Проблемите са затруднения, създадени от човека, не от божественото.

Когато сме затънали в даден проблем, ние сме като неизлюпеното пиленце. Колкото повече то расте, толкова по-тясна и мръсна става вътрешността на яйцето. Бог не се намесва, за да „разреши“ проблема на пиленцето — решението вече е заложено в зародиша на неговото съществуване и то използва човката си, за да излезе, когато се е развило достатъчно, че да живее извън черупката. Същото се отнася за нас — всичко, което ни е нужно, за да излезем от което и да е предизвикателство, е вече в нас и чака да го активираме, като поемем отговорност за себе си.

Нашите човешки проблеми символизират областите, в които сме призовани да израснем, да „пробием черупката“ на старата парадигма. Ето защо, когато се намираме в предизвикателна ситуация, ако само спрем и си припомним, че сме благословени с разум, мъдрост и вътрешен покой, ще се свържем с онова измерение в себе си, което знае, че проблеми няма — има само човешка невроза, която може да бъде излекувана посредством духовно вникване.

Върнете се във времето, преди да ви завладее идеята за сериозността на живота, преди някой да ви е казал: „Спри с игрите и порасни“; преди да се хванете на тази въдица, сте били изпълнени с ентусиазъм, радост, спонтанност и безгрижие. И дори днес, каквито и да са предизвикателствата пред вас, неизчерпаемата ви жизнена сила продължава да е тук. Вие все така притежавате способността да се справяте с всичко, което животът ви поднесе — просто временно сте спрели да я осъзнавате, като сте се вторачили в проблема. Приемете това като позволение да зарежете сериозността и с истинско вдъхновение да възобновите игривото израстване на детската площадка на живота!

Еволюиралият човек говори на себе си, а не на света

Еволюиралият човек се приема и не се опитва да бяга от себе си или да бъде някой друг, като му подражава. Той има вяра в напътствията на вътрешния глас и знае, че докато те го водят там, където все още му предстои да израства, той си остава неповторимо прекрасно изражение на Безкрайното. Еволюиралият човек не се обръща към външния свят, за да види в очите му уверение, че е достоен и приеман.

Целият ви живот може да мине в опити да убеждавате хората, че сте симпатични, стойностни и талантливи. Затова вместо да говорите на света, обърнете се към себе си. Наречете го ако щете, диалог между своето малко аз и голямо Аз. Нямам предвид да повтаряте като папагал утвърждения от рода на:

„Аз съм съвършен, цялостен, завършен“.