Между утвърждението и въплъщението на това утвърждение има разлика, затова искам изрично да подчертая, че тук говоря за култивиране модел на дълбоко упование във вътрешния Аз, за да се справяте умело с всичко, което се изправи на пътя ви. Дори целият свят да ви възхваля, ако нямате вътрешното потвърждение, което идва с осъзнаването на своята изначална доброта, вие сте изгубили собствената си благословия. Както мъдро е посочено в евангелието на Лука:
„Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?“10
Когато се чувствате критикувани, това не е външен заговор, а гласът на просяка в съзнанието ви. Познаете ли себе си като възлюбения на вселената, цялата енергия, която досега сте влагали в опити да покажете на външния свят кой сте, ще е на ваше разположение просто за да бъдете себе си.
Когато спрете да пилеете време, за да убеждавате околните, че сте достойни, ще усетите енергийния прилив, който ще можете да вложите в опознаване на своята естествена доброта. Колкото повече говорите със себе си и се вслушвате във вътрешния си глас, вместо да зависите от отзивите на хората, толкова повече ще се уверявате, че външният свят отразява точно вътрешното съглашение, което имате със себе си по отношение на своята същност. Запомнете, че еволюиралият човек говори на себе си, а не на света.
Еволюиралият човек избира щастието пред драмата
Еволюиралият човек няма нужда от драматизъм, за да знае, че съществува. Той е разбрал, че е безсмислено да бъде непрестанно в центъра на някоя криза — била тя истинска или въображаема — само и само да се чувства жив или да получи вниманието, което желае. Престанал е да повтаря мантрата „Изживявам драма, значи съществувам“, защото тя не му върши работа. Еволюиралият човек не саботира собственото щастие, като сам си създава конфликти.
Обърнете внимание на това как умът започва да бърбори и да пише драматични сценарии за хора и житейски ситуации, които дори не са ви се случили. В своето самомнение егото непрестанно се стреми да се защитава, като ни кара мислено да създаваме „потенциални“ разговори и да тренираме своите реплики. Ето как задвижваме механизма на драмата и замаяни от въздействието й, сами си причиняваме главоболие и разочарования. Колкото по-често вътрешният наблюдател разпознава мислите, които задействат този процес, толкова по-способни ще сте да внасяте в него чувство за хумор и да пренасочвате ума към настоящия момент и една по-ведра нагласа.
Еволюиралият човек знае, че истинското щастие не може нито да се купи, нито да се продаде. То не може да ни бъде наложено, нито пък ние можем да го наложим на другите. Щастието е нашата истинска природа и ние започваме да го излъчваме, когато достигнем неговия източник чрез практикуването на медитация. Потъвайки в нея, ние пием до насита от извора на радостта и култивираме нагласа на приемане, така че изправени пред предизвикателствата, сме уверени в способността си да откликнем майсторски, като поддържаме състояние на вътрешно щастие, от което драмата не може да ни лиши.
Еволюиралият човек разбира важността на заетостта
Еволюиралият човек знае, че незаетостта е един от най-скъпоценните дарове, които може да си даде. От личен опит той е изпитал укрепването на своята духовна коренна система, когато прекрати всякаква външна дейност и си позволи просто
Може би нищо друго не пречи на незаетостта ни така, както самите ние. Скоростта, с която съвременният външен свят се променя, ни кара да поддържаме своята осведоменост, затова медитацията, съзерцанието и недействието са сякаш загуба на време, едва ли не проява на егоизъм. Ако им се отдадем, чувстваме вина, защото ни е втълпено, че да „правим“ е много по-важно от това да „бъдем“. Ние стоим пред компютъра, сърфираме в интернет, проверяваме електронната поща, говорим по мобилния телефон, слушаме музика с уокмен или айпод, качваме неща в „YouТube“ и „Myspace“, сваляме музика — и всичко това изглежда толкова жизнено необходимо, че запълваме с него свободното си време, отдавайки все по-малко значение на незаетостта. В нашето общество на високи технологии недействието означава скука, докато забавлението е готино. Истината обаче е, че постоянните развлечения ни позволяват да избягаме от себе си и отлагат срещата ни с болезнените, объркани аспекти на живота ни, което означава още, че притъпяват възприемчивостта ни към прозрения, които иначе биха дали тласък на нашето израстване и съзидателност.