Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Промяна има, когато в съзнанието се случи разместване, което води до съответната промяна в поведението. Да спрем цигарите например е промяна. И когато попаднем в обстоятелства, които допреди това са отключвали реакцията на тази пристрастеност, вече не регресираме към същото поведение в опита си да се справим с активираните емоционални проблеми. Промяната е истинска и ние не се хващаме на старата въдица. Тоест тя е свързана с издигане и на вътрешно, и на външно ниво — но ако допуснем да се случи регресия на съзнанието, старите модели пак ще се настанят. Промяната не е трайна, нито е трансформация. Трансформацията включва промяна, но промяната не включва трансформация. С други думи, промяната има своите граници, тъй като произхожда от човешката воля; докато трансформацията е безгранична, тъй като се корени в развиващо се откриване и проявление на истинския Аз. (Бележка: Пълното проявление на истинския Аз съдържа в себе си динамиката на съзидателността и други качества, които се стремят да се изразят чрез вас.)

Намерение и внимание — вашият билет към трансформацията

Тръгнете на това благородно пътуване! Без съмнение ще има отклонения, но разчитайте на намерението и вниманието да ви върнат на правия път. Силата на намерението твори. Силата на вниманието поддържа фокуса върху градивното намерение. Намеренията определят посоката на вниманието. Използвайте тяхната мощна енергия съзнателно и мъдро, защото те са билетът ви към трансформацията.

Забележете къде най-често насочвате вниманието си — това, в което влагаме енергията на вниманието си, определя хората, местата и условията, които се проявяват в живота ни. Трансформацията изисква да хармонизираме вниманието с намерението си. Когато те се свържат, се поражда мощен вихър на съзнателност, който ни държи нащрек и присъстващи „тук и сега“. Тази бдителност ни позволява във всеки един момент да правим избор, подкрепящ намерението ни да се трансформираме.

Трансформацията се случва, когато мислим и действаме от центъра, от истинската си природа. Лишена от навици, пристрастености, предпочитания „за“ и „против“, тази истинска природа не е друго, а чистото съществуване. И когато изразяваме качество, например любов, тя се излъчва непримесена с очаквания да получим нещо в замяна; в нея няма план, тя е сама за себе си. Когато трансформацията настъпи, ние запазваме всичко, което е автентично в човешката ни природа, дори симпатичните малки чудатости — но повече не вредим на себе си и на другите.

Към трансформацията

Трансформацията, която изгаря старите модели на мислене и действие, изисква от нас дисциплинирана отдаденост. Първата стъпка е да вкореним мотивацията си в съзнателното намерение да се развиваме — това е духовният гръбнак, който ще ни даде силата да понесем честното вглеждане във вътрешното огледало. Чрез всички взаимодействия и обстоятелства в живота ни вселената постоянно ни показва в кои области ще е за наше еволюционно добро да променим нагласата, възприятията, схващанията, представите и убежденията си. Ето защо трябва с готовност да застанем пред трибунала на собствената си интроспекция, проявявайки състрадание и любяща доброта към всичко, което открием. След това трябва да сме подготвени килимчето на установените модели да бъде издърпано изпод краката ни и въпреки че усещането не е особено приятно, духовният воин разбира предимството на свободата от егото и неговите трикове.

Когато за пръв пък използваме билета към трансформацията, имаме чувството, че се возим на свръхскоростен духовен експрес, в който искаме да останем колкото може по-дълго. Усещането е блажено и цялата енергия, която преди сме влагали в това да „играем на сигурно“, да контролираме положението, сега потича свободно. Започваме да дишаме по-дълбоко и релаксираме, създавайки пространство за появата на прозрения и откровения, на онези „Аха!“ моменти. Колкото и неустоимо да е усещането, целта не е да се омайваме, а да постигнем освобождение. Трансформацията идва с изоставянето на ограничаващите убеждения и мисловни форми като: „Твърде стар съм да се променям“, „Цветът на кожата ми пречи“, „Родителите ми никога няма да ми простят, че съм поел по друг духовен път“, „Липсва ми образованост“, „Това е просто лошата ми карма“, „Явно така е рекъл Господ“ или „Днес съм прекалено зает, за да медитирам“ — това са все оттренирани оправдания, които използваме, за да не полагаме усилия да се развиваме.