Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Когато решим да засадим дърво, полагаме семето в земята, където то да покълне на тъмно и спокойно място, подхранвано от веществата в почвата. Това време е жизненоважно за растежа на корените и подготвя дървото за живота над земята, където ще има дъждове, ветрове и снегове. Нашата духовна коренова система се нуждае от хранителните вещества на Необятното, за да може да присъства цялостно в житейските преживявания и да ги посрещне с възприемчивост, яснота, интуиция и увереност. Когато отделяме време за медитация, молитва, съзерцание, интроспекция и изучаване, откриваме, че радостта, покоят, любовта, великодушието, състраданието и щедростта са винаги в своя сезон.

Чрез култивирането на тези седем практики на еволюиралия човек ще ни се разкрие една напълно нова същност, едно аз, което винаги го е имало. Ще изпитваме непрестанна благодарност за простичките неща в живота и ще служим безкористно, като даваме, без да очакваме награда. Ще излъчваме състрадание и прошка, които ще благославят. Животът ни няма да е просто разрешаване на проблеми, а възторжено празнуване на смисъла на човешкото въплъщение. Винаги ще избираме щастието пред драмата, обгърнати от атмосферата на вътрешен мир и външно спокойствие. Времето за незаетост ще има основно място в живота ни и потапяйки се в него, ще чувстваме любов и ще изживяваме видения, творчески проблясъци, блаженството на медитацията и осъзнаването, че сме тук, за да празнуваме съществуванието.

Дава ни се възможността да изживеем реалността като еволюирали хора. Вътрешната власт, свобода и цялостност са наша божествена съдба. Затова да предявим правото си върху тях!

Утвърждение

Точно тук и сега признавам себе си за вечно еволюиращо същество и се предавам на трансформиращото въздействие на Духа. Във всеки миг от деня аз съм владетелят на своето съзнание и щастие в атлюсфера на търпение, прошка и любяща доброта.

Въплъщение

Точно в този момент аз поемам владичество над живота си и се настройвам на вълната на еволюционния импулс, управляващ вселената. От нивото на това съзнание изразявам благодарност, най-покорна благодарност за безчетните блага в живота си, някои от които осъзнавам, а други — не. Даващата природа на Духа се проявява във всеки аспект на живота ми и аз благодаря за своя телесен храм, който и в момента вибрира от здраве и жизнена мощ. Тази хармонична енергия тече през всеки орган, мускул и тъкан. Благодаря за красотата, която ме заобикаля. На всеки един човек в живота си казвам „благодаря“ — че ме обичаш, споделяш себе си с мен, вдъхновяваш ме и повдигаш духа ми в дни, в които не успявам да видя своята вътрешна красота. Благодаря за цялото добро, което присъства в живота ми.

От дълбините на сърцето си благославям всички същества на планетата, всички създания и елементи в природата. На север и на юг, на изток и на запад, нека всички същества се освободят от страданието и причините за страданието. Нека познаят радостта и покоя, които са отвъд разбирането на ума. Нека съществуват в благоденствие и сигурна среда и разполагат с чиста вода и изобилна храна. Знам, че тяхното добруване и моето добруване са взаимосвързани, защото всички ние сме проявления на един Източник. Затова благодаря за благата, които се изливат върху тях просто защото те са мои братя и сестри и в сърцето си желаят същия покой, състрадание, разбиране, прошка и радост, които търся и аз. В този момент ги благославям да осъществят своя най-висш потенциал още в този живот и завинаги да съществуват в хармония със своя дух.

Прощавам си за това, че невинаги съм проявявал най-доброто от себе си, както и за това, че по невнимание съм наранявал други хора. На драго сърце давам прошката си на всички, които имат нужда от нея и които смятам, че са ме обидили по някакъв начин. Усещам техния дух и знам че дълбоко в себе си те не са ми мислели злото. Прошката ме изпълва и ме освобождава от замърсяващото влияние на огорчението, ненавистта и гнева. Каквито и лоши чувства да съм таял, сега те се разтварят в пустотата, от която са дошли. С това изявление на прошка аз връщам на сърцето си неговото естествено състояние на любов и в действията си се водя от стремежа да правя добро и да служа на ближните си.

Тъмнината, в която някога вървях, бе прогонена от светлината на осъзнаването. Тази божествена светлина озарява привидните проблеми с решения, които са за най-висшето добро на всички заинтересовани. Празнувам освобождаващата истина, че Любящият разум направлява живота ми и знам, че моя майка е вселената. Нима това не е повод за тържество!