Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

— Медитацията присъства във всички духовни традиции и е изящна практика за отваряне на сърцето към себе си и другите. Тя е вятърът, който отмята назад косите ни и ни позволява може би за пръв път да зърнем истинското си лице — както казват дзен-будистите, „лицето, което сте имали, преди да се родят родителите ви“ — вашата естествена доброта. В това ново усещане за спонтанност се чувстваме много по-комфортно, защото долавяме, че вътрешната благост е отражение на спонтанната доброта на вселената. Докато светът на явленията се върти и разкрива непрестанно променящия се пейзаж от събития, вътрешното щастие остава неизменно, защото не зависи или не е свързано единствено с външните аспекти на живота. Ние оставаме здраво вкоренени в това, което не се променя — вечния Дух на живота, от който сме дошли.

Себереализация, просветление, нирвана — това са все опити да се изрази неизразимото. Учителите като Иисус Христос, Бхагаван Кришна, Гаутама Буда, техните ученици, светци, мъдреци и мистици от всички традиции на мъдростта, след като са постигнали състоянието на пробудено съзнание, са използвали думи и дефиниции, за да ни вдъхновят и мотивират да поемем по своя път към себе си. Процесът на лична трансформация изглежда по-примамлив, когато умът успее да види цел, затова описанията засилват в нас ентусиазма и отдадеността и подхранват сърцето.

Изборът, който направите по отношение на средството за трансформация, ще определи напредъка ви. Проучвайте и експериментирайте в лабораторията на своето съзнание и живот. Независимо дали се спрете на едно или на няколко „превозни“ средства, отдайте се напълно на всяко от тях, за да дадете живот на всички дарове, които сте дошли да споделите, и да получите всичко, което напълно заслужавате.

Утвърждение

Напълно признавам и активирам способността си да изразявам ясни и мощни намерения. Вниманието ми е насочено навътре и интуитивните напътствия, които получавам, са на език, разбираем и близък на сърцето ми. С благодарност се предавам на Духа и вярвам, че ме води според намерението ми за трансформация.

Въплъщение

Духът на живия Бог вече познава моята завършеност, моята трансформация. Само тези мисли има той за мен. Убедеността ми в тази истина и действията, които предприемам, са билетът ми към трансформацията. Силата на моето намерение да израствам и да разгръщам съзнанието си е вратата, която небесата отварят пред мен. Тук и сега аз навлизам в това медитативно пространство, озовавайки се във вътрешния рай на радостта, вдъхновението, покоя и мъдростта. Докато седя и наблюдавам съдържанието на ума, аз дишам с приемане на работата, която трябва да извърша, като обновя ума чрез силата на намерението и вниманието.

Когато възникнат дискурсивни мисли, които не са в хармония с намерението ми, аз ги отхвърлям спокойно и без да ги осъждам. Те нямат власт над мен. Духът единствен има пълно влияние над живота ми и направлява стъпките ми. Той е в мен и е любов ме води към пробуденото съзнание. (Направете пауза и почувствайте това твърдение, като дишате дълбоко. Останете така неподвижни поне пет минути.)

Усещам единството си с това Присъствие. Пея и танцувам в осъзнаване и в него запазвам мълчание. Моля се в това състояние, знаейки, че докато съзнателно изричам тези думи, в мен се раздвижва нещо и аз изживявам истината, че вътрешната цялост, изобилие, благоденствие, здраве и мир са духовното рождено право на всички същества.

Дори сега намерението и вниманието ме освобождават. Нищо не препречва този божествен поток. Чувствам го в костите си и благодаря за него. Тези мигове на тишина ми разкриват великолепния замисъл на вселената и мястото ми в нея. На това познание аз откликвам и го оставям да се случи в мен, чрез мен и като мен. От потенциалност преминавам към осъществяване. Ставам все повече себе си и докато продължавам да гледам навътре, осъзнавам, че ставам този, който винаги съм искал да бъда. Усещам повече любов и хармония, търпение и смиреност, повече щедрост, красота и съзидателност.

Моето поле на възприятие се разширява и духовното ми зрение се засилва. Освобождавам се от хватката на егото и оставям на вселената пространство да познае себе си като мен. (Направете кратка пауза и почувствайте истинността на това твърдение. Ако вниманието ви започне да блуждае, нежно го върнете върху дъха.)