Когато започнем да изпитваме клаустрофобия във филма си, тя е знак, че сме надраснали ролята си, и ни кара да се запитаме какво всъщност ни е дадено да бъдем. С нов и по-ясен поглед можем постепенно да се отърсим от фалшивото чувство за важност на егото и да приемем доживотната си роля — тази на истинския Аз. Преходът от егото към същността изисква дисциплина, която притежават всички добри актьори. Хубавата новина е, че рано или късно дисциплината се превръща в „блисциплина“12
, защото благодарение на нея изпълняваме ролята си с достойнство, интегритет, изящество, страст и дълбоко удовлетворение.Често обаче дори когато знаем, че е време да се откажем от дадена роля, ние отлагаме, получавайки пристъп на „парализиращ анализ“. Симптомите включват безкрайна и безмилостна атака от въпроси като: „Ами ако следващата роля не ми хареса? Ако от мен се искат усилия, на които не съм готов? Ако никой не ме хареса в новата ми роля?“ Това е моментът да седнем, да се свържем с вътрешния си сценичен дизайнер и да изкараме реквизита на самодисциплината.
Блаженството на дисциплината
От личен опит знаем как дисциплината често предизвиква в нас автоматична съпротива. Самото звучене на думата не ни харесва, може би защото я свързваме с ранното ни възпитание и образование. Една здравомислеща представа за нея обаче ще ни бъде особено полезна в областите, в които сме решени да се променим.
Да речем например, че сте решили да включите във всекидневието си медитацията преди работа. Изключително доволни сте от резултатите — тя ви дава яснота, стабилност, сила и общение с вътрешния Аз. Ето защо сте готови да положите необходимите усилия, за да я направите всекидневна част от сутрешната си програма. Всичко върви отлично, докато един ден партньорът ви казва, че не може да заведе децата на училище и трябва да го заместите за няколко седмици. Сутринта, вместо да станете малко по-рано, за да имате време и за новото си задължение, и за медитацията, вие си казвате:
„О, днес нямам желание, освен това имам нужда от почивка“.
Какво се е променило? Разсъжденията под влияние на емоциите са оправдали решението ви да пренебрегнете своята вътрешна потребност от медитация всяка сутрин.
Самодисциплината има силата да ви издигне над разсъжденията, породени от временни емоции, и да ви подтиква по пътя към свободата. Помислете колко изпълнени със сила сте се чувствали, когато вместо да се поддадете на синдрома „Нямам желание“, сте уважили ангажимента, поет пред себе си. И какво означава да нямате
Умелото прилагане на дисциплина е основна предпоставка за успеха във всяка област от живота. Използвана по духовния път, тя е точно изкуство. Думата дисциплина идва от думата disciple, „ученик, последовател“. Харесвам онова, което казва за дисциплината Ошо:
„Да бъдеш ученик означава да усвоиш дисциплината да бъдеш себе си, да бъдеш своето истинско аз“.13
По време на една от срещите ми с Негово Светейшество Далай Лама имах рядката възможност за малко да остана насаме с него. За мен той е прекрасен пример за свободата, произтичаща от практикуването на дисциплина. Въпреки че е принуден да живее в изгнание и трагичните обстоятелства в родния му Тибет го натъжават, той излъчваше огромна любов, мир и радост. Всъщност успях да направя страхотна снимка на него и съпругата ми Рики. Докато двамата се опитваха да изглеждат по-сериозни, аз извиках на Рики: „Погледни към Далай Лама и изпей: «Здрасти, Далай! Радвам се да те видя, Далай!»“ Те започнаха да се смеят неудържимо и тогава ги снимах. И в двамата успях да уловя спонтанния смях на Буда. Рики беше малко разочарована, защото искаше „духовна“ снимка; за мен обаче не можеше да има нещо по-съвършено от смеха на чистото присъствие.