Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Представете си какво бихте преживели, ако си зададете дзен-будисткия коан „Какво е било лицето ми, преди да се родят родителите ми?“. Призовавайки вселената да отрази изначалния ви облик, вие всъщност казвате: „Покажи ми величието, което притежавам от самото начало на съществуванието“. Без никакви предварителни очаквания как ще изглежда това вътрешното зрение добива фокус и отърсвайки се от прашинките и песъчинките на външната илюзорност, вие започвате да наблюдавате с безукорна яснота от своя център. Виждате, че сте в съюз, в свещен пакт и съглашение с превъзходните достойнства, закодирани в духа ви — любов, красота, ред, хармония, мир, мъдрост, състрадание, съзидателност, благородство, радост, с всички недвойствени качества, които ви принадлежат по рождение.

В това скъпоценно човешко въплъщение всички сме кандидати за просветление. Красотата на живота във физическо тяло е възможността съзнателно да съзрем своя истински Аз. За да постигнем обаче това пробудено съзнание, трябва да го пожелаем, както удавникът копнее за глътка въздух. Помислете върху следното: нима търсенето на смисъла на съществуването не заслужава времето и вниманието ви? От двадесет и четирите часа на деня със сигурност можете да посветите една двадесет и четвърта на запознаването с вашия съкровен Аз.

Някои считат това за интровертност в крайна степен — терминът, добил популярност през 60-те години на XX век с навлизането на медитацията на запад е „взиране в пъпа“14.

Те обаче не са осъзнали, че в случая не става въпрос за интерес към себе си, а за интерес към съществуванието.

Нива на наблюдение

Има различни нива на наблюдение. Първо се научаваме да фокусираме вниманието и избираме върху какво да го насочим и как да вложим енергията си. Следва навлизането в медитация и дълбоки състояния на съзнанието, на които можем да наблюдаваме светостта на живота. Научаваме, че той е винаги с нас и нищо не е срещу нас.

Забелязали ли сте блясъка на нещата около вас, след като сте медитирали? Много шамани, йоги и светци виждат с вътрешното зрение астралната енергия, жизнената сила, поддържаща живота на този свят, която е невидима за човешкото око. Те са минавали през стени, появявали са се на две места едновременно и са прекарвали седмици, заровени под земята. Телата на някои католически мистици, макар доказано мъртви, са оставали неподатливи на разложение. Всички тези същества са владеели изкуството на наблюдението и в това състояние съзнателно са управлявали своята жизнена сила — това е и начинът, по който Иисус извършвал чудесата си. Тази власт над физическата сфера той имал, защото в съзнанието си бил на едно ниво с истината, че животът е енергията на Духа, кондензирана в материалния свят, който следва космичните закони. Ето как бил способен да накара тялото си да вибрира с честота, която го правела по-леко от водата, за да ходи по нея; и като влял нова сила в тялото на Лазар, го върнал към живот. Присъствието на духовно научен закон, обясняващ тези чудеса, не подкопава качеството на Иисус като напълно озарен учител. Той е постигнал цялостно себеовладяване, но не е по-различен от вас или мен. Повелята към нас е да започнем оттам, където се намираме, като се захванем с вътрешно наблюдение на истинската ни природа.

Едно още по-дълбоко ниво на тази практика идва с въпроси като:

„Къде е аз-ът, който се чувства наранен, раздразнен, изплашен?“

Медитацията и съзерцанието ви показват, че такъв аз не може да бъде намерен, защото той има само временна, тоест ефимерна самоличност. Страх, безпокойство, съмнение — това са мисъл-форми и емоции, които прекосяват ума като облаци в небето. Ако не се привързваме към тях и не ги конкретизираме в ума си, те просто ще преминат и ще се разсеят.

Рано или късно всеки от нас ще се пробуди за осъзнаването, че неговият истински Аз никога не е бил, нито може да бъде наранен, засегнат или застрашен, независимо че може да ни се струва тъкмо обратното. Това е парадоксът на живота. Както е казал Бхагаван Кришна на своя ученик Арджуна по повод природата на душата:

„Стрела не може да прониже душата, нито огън да я изгори; вода не я мокри, нито вятър я брули“.15

А по-нататък в „Бхагавадгита“ четем:

„Този Аз не се е раждал, нито ще загине някога; а като се е проявил във форма, няма да умре с нейното умиране. Той е без начало, вечен, непроменлив, винаги един и същ, незасегнат от процесите, свързани с времето“16

Това е описание на изначалното ни лице, на нашия истински Аз.