Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Когато добием съзнанието на наблюдател, спираме да се друсаме от неравностите на житейския път. Ставаме по-непроницаеми за атаката на тенденциите и с все по-голяма чувствителност към тяхното приближаване търпеливо работим в търсене на вътрешна стабилност. С прилагането на духовни техники овладяваме умението да поддържаме крепкостта на ума, когато той започне да се „вживява“. В това будно, съзерцаващо състояние сме в съзвучие с изяществото, хармонията, интелигентността, красотата и светлината на Духа и притегляме в магнитното си поле хора, места и преживявания, които вибрират на същото разширено ниво на съзнание. Вместо да мислим за реалността, започваме все повече да я осъзнаваме. Този, който осъзнава Реалността, знае, че вътрешната цялост е отражение на космичната цялост.

Разрушаване на разделящите окови на егото

Защо изобщо ни е хрумнала представата, че сме отделени от Цялото? Добрата новина е, че вината за това не е наша! Причината не е в „първородния грях“ или в наказание, наложено на човечеството. В Битие се казва, че веднага след акта на сътворение „пара се издигаше от земята“.20

В индуистките и будистките писания тя се нарича мая, илюзия; това е чувството за отделеност от цялото, мъглата на дуалността, на която сме подвластни. Тя не е наше творение, а част от космичния план, според който трябва да проникнем през булото на илюзията и да съзрем истинската си природа. Това е пътуването на духовния воин към съзнанието на наблюдаващ Реалността.

Законът за задържане на повърхността

Всеки от нас е индивидуално изражение на разгръщаща се колективна космична съдба и когато започнем да осъзнаваме това, се отдаваме на духовните занимания с все повече съсредоточеност и ентусиазъм, изследваме съзнателно и съдействаме на законите, управляващи вселената. Същността на живота и неговите закони са невидими, но за съществуването им получаваме емпирични доказателства, когато са налице подходящите условия и подходящият съд.

Да вземем за пример закона за задържане на повърхността, сам по себе си невидим. Той се разкрива, когато поставим правилно построена лодка във вода и тя не потъне. Не можем да кажем:

„Лодката ми плава в американски води, но не и във водите на Таити“.

Универсалните закони не действат с предпочитание към определени хора, места или неща.

Законът за задържане на повърхността се проявява във всички водни пространства за всички хора, които имат правилно построена лодка. Без значение дали са контрабандисти, или служители на Бреговата охрана, лодката им няма да потъне.

За нещастие осъзнаването ни е замъглено от вярата в липсата, ограниченията, самомнението, вината и срама — ето защо не можем да видим истинската реалност. До тези убеждения сме стигнали, гледайки през „парата“ на дуалността, и под тяхно влияние казваме:

„Ами аз произхождам от семейство, в което никой не остава на повърхността. Това не го може нито дядо ми, нито баба ми, нито някой от братовчедите ми. Всъщност в целия род няма и един, който да може да се задържи, затова, ако обичате, стига сте ми говорили за това!“.

По наследство не можем да получим неща като егоизма и коравосърдечието — или пък щедростта и състраданието. Въздействат ни обаче мисловните модели, убеждения и навици, характерни за семейната среда, в която израстваме, и социалните институции, чиято цел е „приобщаването“ на индивида. Тези неща се наследяват не по кръвен път, а по свойствени мисловни пътища. Именно това е смисълът на библейското твърдение „за беззаконието на бащите наказва децата“.21

Ние обаче имаме космична наследственост, която измества всички други; и ако изпробваме закона за задържане на повърхността при подходящите условия, няма да потънем! Дали някога сме се носели по повърхността, дали някой от рода ни го е правил — това е без значение; ако във време, когато мъглата на съмнението, липсата, ограничението и оскъдицата ни заобикаля ние възприемем състояние на наблюдение, можем да се освободим. Съзнанието ни държи на повърхността.

Задаване на аеродинамично духовни въпроси

Както инженерът, който строи самолет, тества аеродинамичността на крилата му в специален ветрови тунел, ние пък можем да отправим своите аеродинамично съобразени въпроси в тунела на Вселенския ум, за да се уверим, че ще се издигнем над временните житейски преживявания. Например когато човек Възприеме нагласа на жертва, той е склонен да пита:

„Господи, защо все на мен?“