Това звучи по-скоро като обвинение, като заявление за отказа ни да поемем отговорност, стоварвайки я вместо това изцяло върху обстоятелствата. Ако сме от особено твърдоглавия тип, няма да потърсим причината по-дълбоко и преживяванията ни ще се повтарят. Този цикъл ще продължи, докато не се научим да задаваме по-аеродинамично духовни въпроси, които да ни издигнат над „парата“ — илюзията — в която живеем. Примери за такива въпроси са: какво качество трябва да култивирам, за да променя обстоятелствата, в които се намирам? Какви са уменията, които ми е дадено да развия? Какво иска от мен Животът?
Така наречената негативност няма причина — тя е просто мъгла; в противен случай щеше да е вечна и нищо нямаше да може да я трансформира. Тя е резултат от чувството на егото за отделеност от Цялото. Не всяка болка е лоша, въпреки че ние определяме като такава всяка нейна форма и се стремим да я избегнем. Позитивната негативност е онова обстоятелство, което ни кара да търсим по-дълбоко в себе си, да спрем да обвиняваме за страданията си другите хора и външните условия и да поемем лична отговорност.
Трудностите идват в живота ни, за да ни дадат възможност да израснем, да еволюираме. Обичам да казвам, че „лошият ден за егото е добър ден за душата“. Когато си припомним някои от най-големите предизвикателства, които сме преживели, няма как да не признаем, че спечелената от тях трансформация не бихме заменили за предишното си състояние. Нещо в нас знае, че именно в такива моменти, когато сякаш сме приклещени от всички страни, се научаваме да бъдем по-великодушни, да вярваме в себе си и в другите и да прощаваме. Научаваме се да се възраждаме, да се предаваме.
Себепредаването — позицията на духовния воин
В моментите, когато осъзнаете, че сте в тираничния плен на тенденциите, просто се засмейте и бъдете благодарни, че сте се хванали „в крачка“. Това е началото на проглеждането и означава, че сте станали достатъчно чувствителни, за да се усетите навреме, преди да се „отнесете“. Отбелязали сте аеродинамично духовен напредък! Навлизате в онова състояние на съзнанието, в което наблюдавате, вместо да реагирате.
На едно напреднало ниво на наблюдение настъпва осъзнаването, че както самите ние сме холограма от безкрайни възможности, такива са и всички останали, които ни заобикалят, независимо дали си даваме сметка за това. Също като нас те жадуват да опознаят себе си, да бъдат щастливи и да изразяват своите присъщи дарби и умения. Може да не изглежда така, но всички ние изпитваме вътрешно желание да изживеем нашето духовно рождено право —
Започнете съзнателно да прекъсвате споразумението си с посредствеността, която характеризира тиранията на тенденциите. Проумейте, че създателите на тенденции не заслужават вашето възхищение и подражание. Освободете се от очакванията на обществото към вас. Приканете в живота си онези, които олицетворяват следващото ниво на човешката еволюция — духовен учител или духовна общност. Всеки от нас е дошъл на тази планета, за да наблюдава, да участва в приключението в търсене на истината, че ние сме просветлени същества в човешко тяло.
Вие сте авантюрист по съзнание
От опит знаем, че когато отидем в непозната страна, проявяваме аспекти от себе си, които са различни от обичайните за нас. По подобен начин, когато навлезем в нов терен от съзнанието, откриваме свои неизвестни измерения. Заявете своята същност на авантюрист по съзнание и като излезете от триизмерното съществуване, станете наблюдател на чудесата на сътворението — тогава няма повече да сте пасивен турист в собствения си живот. Търсете в себе си и вижте как действате в света — отблъсквате ли доброто, вярвайки, че първо трябва да настъпи промяна във външните обстоятелства? Натиснали ли сте паузата на живота си в очакване да се случи нещо извън вас и едва тогава да тръгнете по дирите на съзнанието? Светът няма да е станал друг, когато отново натиснете бутона за действие, ако съответната промяна не е настъпила във вас.