Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Точно на мястото, където се намирате в момента, имайте смелостта да изоставите оплакването, извиненията, проекциите върху другите, обвиненията — от всички номера, които „въртим“, за да се справяме с живота. Ние сме напълно способни да се обновяваме и възраждаме и когато разберем, че други вече са превъзмогнали предизвикателствата в живота си, можем да бъдем сигурни, че преди това те са преодолели тиранията на тенденциите, като са наблюдавали и осъзнали едно по-дълбоко измерение на своята същност.

Голям Бог или голям проблем?

Едно от препятствията пред навлизането в съзнание на наблюдател е втълпената ни представа за Бога, който разрешава проблемите, изпълнява поръчките на земята от наше име и се грижи да удовлетвори всички материални желания. Обикновено имаме виждане за това какво конкретно трябва да направи той за нас и точно кога да бъдат доставени нещата. Този начин на мислене ограничава възможностите.

На Бог се молим да спре войните, да бъде на „наша страна“, когато воюваме, да сложи край на геноцида и опустошителното действие на СПИН. Тази представа за Бог е незряла — няма нужда да Му казваме за своя голям проблем, а по-скоро да признаем проблема за Големия си Бог!

В сливането с Божественото всички проблеми изчезват, защото „истински“ проблеми няма; в ума на Бог има само съвършени модели на съществуване и божествени идеи. Когато осъзнаем това, започваме да прилагаме духовни закони и принципи към привидните си проблеми и предизвикателства.

Упованието е средство за наблюдение

В своя молитвен живот много хора проявяват един вид „духовна раздразнителност“. Те вярват, че Бог седи на трон в рая с едничката цел да ги засипва с благословии под формата на изпълнени желания. Когато обаче не получат искания отговор, тези хора губят вяра. Ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че понякога молитвите и утвържденията ни са по-скоро капризно тропване с крак, лишено от духа на себе — предаване и поемането на лична отговорност.

За духовното ни здраве е много по-добре да възприемем положително отношение в справянето с житейските трудности. Естествено е да предпочитаме определен резултат, но е особено важно да се откажем от привързаността си към представата, която имаме за развитието на молитвата ни. Нищо не ни се отказва и без значение как изглеждат нещата, ние сме безкрайно обичани и ценени. Ошо го е казал по прекрасен начин:

„Цялото милее за вас и затова продължава да диша във вас, да тупти във вас. Веднъж щом усетите неизмеримата любов, уважение и вяра на Цялото във вас, ще пуснете корени в своята същност“.18

Да се уповаваме означава да виждаме добротата на Източника, добротата в космичното творение и в най-съкровеното ни Аз. В библейската история на Битие се казва, че след всеки ден на сътворението Бог „видя всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“.19

Влезте в матрицата на съзнанието

През по-голямата част от времето ние не изживяваме Реалността, а своите мисли за нея. Реалността не може да бъде анализирана или рационализирана — с нея можем да се срещнем само в пробудено съзнание. Чрез медитация, съзерцание, утвърдителна молитва, навлизане във видение и духовно изучаване попадаме в матрица на съзнание, която е нашият вход към чистата Реалност. Пред вътрешния ни взор започва да се разкрива един напълно нов свят. Всъщност него винаги го е имало, но докато сме преследвали външното — тоест всички неща, от които си мислим, че имаме нужда, за да сме щастливи, повлияни от тиранията на тенденциите, — сме били далеко от неговото измерение.

Нагласата, внушена ни от обществото, е да се вписваме в него, да изпълняваме очакванията му. Ние развиваме механизми за справяне и за защита, компулсивно поведение и пристрастявания, които напълно заглушават вътрешния призив на духа да го освободим; упражняваме отговорите си — „Ако пак ми каже това, ще му дам да разбере, че другия път няма да му се размине!“ — и непрестанно водим вътрешни битки, съзнателни или не, за да защитаваме и величаем егото си. Всички тези усилия само го активират още повече.