Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Целта на човешкото ни въплъщение е да разкрием божествените качества, които притежаваме, и да разсеем всякакво чувство на отделеност от силата, присъствието и любовта на Духа. От нас зависи дали ще останем под тиранията на тенденциите, или ще положим необходимите усилия да постигнем съзнанието на наблюдател на своя истински Аз. Себереализацията не може да ни бъде натрапена.

Свобода от тиранията на тенденциите

Един от начините, по които се лишаваме от способността да изживеем състоянието на чисто наблюдение, е като се оставим на „тиранията на тенденциите“, както го наричам аз. Тя позволява на най-низшия общ знаменател да определи стандарта за успех и, разбира се, за „готиност“. Много често тенденциите определят приоритетите в живота на индивида и ни се натрапват от телевизията, радиото, вестниците, интернет и дори от списанията в чакалнята на зъболекаря, опитвайки се да ни убедят, че преди да се считаме за „успели“, трябва да се сдобием с определена марка парфюм, облекло и кола, да имаме определено тегло, по-бели зъби и високи доходи.

Сигурно сте чували или чели, че американците са най-забавляваните хора на планетата и много по-добре знаят какво закусват звездите, отколкото какво има в собствената им закуска. Тиранията на тенденциите е повсеместна. Тъй като пътувам много, прекарвам доста време по летищата, които са се превърнали в търговски центрове. Където и да се намирам — в Америка, Европа или в селца в Бразилия, Африка или Индия — мобилните телефони и други информационни средства за развлечение са навсякъде. Пазаруването обаче се е превърнало в предпочитаното занимание в чакалните на аерогарите.

На тези места обичам да наблюдавам хората и енергията, която улавям по лицата им, ми казва, че те търсят нещо, което да искат. Те пазаруват не толкова защото наистина имат нужда от нещо, а водени от несъзнателното желание да искат. Хората толкова често просто искат да искат нещо, че обикалят магазините с надеждата нещото да им се разкрие, да скочи от рафта и да обяви: „Аз съм това, което искаш да искаш!“ Така се пропуска основното — всъщност това е копнежът на духа, търсещ вътрешно удовлетворение.

Мнозина се намират в капана на този подтик, а чувството за липса идва от тихия гласец, който безспирно ни зове да култивираме желанието да бъдем повече себе си. Егото обаче се намесва и деформира това послание в желание да сграбчваме, да удовлетворяваме неговите нужди с пазаруване или други мании — с други думи, то отмъква вътрешното желание да бъдем Себе си. С развиването на все по-голяма умствена осъзнатост обаче ще сте способни да проявявате чувство за хумор, когато си имате вземане-даване с триковете на егото. Безсмислено е да пилеете сили в самообвинения, когато се хванете на въдицата му — обърнете го на шега. С това ще неутрализирате неговата псевдосила и като разкриете същността му, ще спрете да искате да искате и ще се настроите отново към тихата мъдрост на вътрешния глас.

Всяка подбуда, която не намира осъществяване в Аз-а, в неговото единство с Универсалното, ще остане неудовлетворена, защото не е била изразена с любов, щедрост, единство, цялост — схващате ми мисълта. Единственият начин да бъде задоволена е консуматорството, което е безспирен, неутолим копнеж по желанието за искане.

Ърнест Холмс го е казал толкова мъдро:

„Самият порив за лично удовлетворение е непълен, докато не намери универсален отдушник“.17

Това, което човек трябва да стори, е да се обърне навътре и да попита:

„Коя е причината за съществуването ми?“

Задайте въпроса дълбоко от сърцето си, като искрено пожелаете да ви бъде отговорено кое е за най-висше добро както на вас самите, така и на всички заинтересовани. Когато го направите, ще откриете, че „универсални отдушници“ се отнася до онези качества и последвалите от тях действия, които ви превръщат в благотворно присъствие на тази земя.

Обновявайте се, възраждайте се

Живеем във време на силен стрес и лошите новини ни засипват отвсякъде. И обратно, колко малко чуваме за огромните усилия, които се полагат в утвърждаване на доброто, за тенденцията към състрадателни, благородни хуманитарни действия, извършващи се по земята. Ето една добра новина — още в този момент сме напълно способни да се „откачим“, да зарежем мобилния телефон, слушалките на уокмена и на домашния си телефон, да седнем в тишина поне за малко и просто да бъдем — не да бъдем някой, а просто да се отпуснем и да присъстваме. Това, разбира се, ще ни направи неузнаваеми за самите себе си, което отначало ще ни подейства дезориентиращо — въпреки всичко ви подтиквам да поемете риска, защото си заслужава — вие го заслужавате.