Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Повече не съм подвластен на тиранията на тенденциите. Те не могат да повлияят на способността ми да виждам ясно. Участвам пълноценно в божествения ред. Това е обликът, който приемат и делата ми. Фундаментална хармония владее живота ми сега. Тя не се нуждае от помощта ми, а от моето позволение да се прояви. От мен се иска да я пусна и като духовен воин аз приветствам божествения ред и уверено правя необходимите стъпки, за да стана своя истински Аз. Този свой Аз аз жадувам да позная и да изразявам.

През мен преминава песен на свободата, на безкраен потенциал и божествена възможност. В съюз съм с чистия Дух в съзнателното сътворение22 на живота ми и делата в него. Аз съм разпределителен център на щедрост, радост, любов, милост и красота. Родил съм се свободен и сега прониквам в дълбините на душата си, за да открия изначалната свобода. Така да бъде.

6

Вътрешна екология — личните житейски закони

На любовта се довери. На Бог се довери, че любовта навсякъде е, че тук сте, за да бъдем съвършено обичащи и обичани. Любовта ще има последната дума.

Нашето лично израстване черпи сили от вътрешната ни екология. Нейното качество се определя от житейските закони, които следваме. Когато се заемем с тяхното оценяване, разкритията, до които стигаме, често са озаряващи, дори стряскащи. Независимо дали си даваме сметка за действието им в живота ни и дали съзнателно сме ги изследвали, те са причина за условията и обстоятелствата, в които се намираме, за качеството на взаимоотношенията ни, финансите, творческото изразяване, физическото здраве и духовния път, който следваме или не следваме. От тези лични житейски закони зависи умствената нагласа, с която откликваме на случващото се — смях, плач, радост, страх, смелост, цялост, щедрост, съзидателност, объркване, яснота, приемане, съпротивление, безумни мисли или мъдри мисли.

Още в този момент можете да откриете законите, които са в основата на вашето себеизразяване: говорите ли винаги за миналото, от позицията на своя „исторически“ аз, или пък това е гласът на този, който сте в настоящия момент? Какво влагате в своето общуване — искреност, сърдечност, предпазливост, откритост, позитивност, ободряване, клюкарстване, оплакване, критичност? Живеете ли на принципа на капарото, като изразходвате малко енергия днес, пестейки я за утрешния ден; или изживявате пълноценно всеки ден, давайки всичко от себе си? Вашите отговори на тези въпроси ще ви разкрият установените мисловни модели, които изграждат житейските ви закони.

Активиране на универсалния закон

Живеем във вечно еволюираща вселена, управлявана от космичен закон. Въпреки че е имперсонален, тоест не проявява предпочитания и действа еднакво за всички, чрез всеки от нас той намира персонализирано изражение. Електричеството например има един и същи принцип винаги, навсякъде и от който и да се използва. Когато посегнем да включим лампата, не затаяваме дъх в очакване електричеството да ни хареса и да заработи (друг е въпросът, ако не сме си платили сметката), а се доверяваме на закона, скрит зад него.

Има много такива закони, които управляват външния свят, и когато човечеството ги наруши, настъпват последствия като глобалното затопляне, на което сме подложени днес. Това не е гневът на Бог съдник, наказващ ни, задето сме злоупотребили с природата или сме пренебрегнали някакви религиозни забрани, а действието на универсалния закон, когато сме в дисонанс с неговите принципи; по същия начин има принципи, които управляват вътрешния свят на индивида. Това, което наричаме външен свят, и нашият индивидуален, вътрешен свят не са разделени. Универсалният закон функционира и във видимата, и в невидимата сфера. Всички изражения на живота са енергийно свързани в една мрежа и имат един Източник, на който човечеството е дало много имена и определения.

Можем да се заемем съзнателно да изследваме и експериментираме със своите лични житейски закони, водени от практическата цел да разберем какво е въздействието им върху еволюцията ни — например да започнем от един общ за всички ни знаменател: парите. Повечето хора смятат, че колкото по-голяма е банковата им сметка, толкова по-богати са, но подобно ограничено разбиране често поражда скъперничество, алчност и трупане на пари от страх да не останат без нищо. В тези случаи енергията е изцяло насочена към инвестиране, умножаване и най-вече задържане на средствата — това е така нареченото „бедняшко съзнание“. (Вероятно всеки познава някой, който има много пари, но си остава вътрешно беден.)