Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

В същото време безсмъртието ни насърчава: „Използвай вътрешното познание, че си вечно същество, за да се освободиш от невежеството, алчността и страха“. Докато балансираме между „Не пропилявай този живот“ и „Ти си вечно същество“ ние клоним ту към едното, ту към другото, учейки се как да свържем небето със земята, без да жертваме нито едното. Предизвикателството към нас е да се издигнем над невротичното раздвоено съществуване. Когато постигнем духовна зрялост, се помиряваме с преходността на ценния земен живот, с факта, че сме тук като временно изражение на Вечното.

Човешкият ум не може да побере, не може да обхване в себе си върховните истини за съществуванието, защото те са отвъд него. С израстването си все по-малко настояваме да получим приемливи обяснения на привидните житейски парадокси, за да се чувстваме по-спокойни и сигурни. Вместо това имаме вяра във фундаменталното Добро, което управлява вселената, и се отпускаме в тайнството, благодарни просто да знаем, че няма миг, в който да сме отделени от Необятното — енергията, вдъхваща живот на всичко.

В мир със своето еволюиращо съзнание

Дълбокото осъзнаване на присъщата ни единност с Неизразимото не означава, че никога повече няма да сгрешим — дори на просветлените същества се случва да си прегорят курабийките. Важно е да проявяваме чувство за хумор, защото това е начинът да не се страхуваме от грешките. Такива ще има, но какво от това? Хуморът действа отпускащо на стегнатото его и за да получим ново подсещане от вътрешния си Аз, трябва просто да кажем:

„Пропуснах предишното, затова да опитаме пак“.

Готовността да рискуваме да сгрешим в действителност е израз на смелост и желание да израстваме по този начин. Смисълът на грешките е да открием благословията в урока и урока — в благословията.

Когато личните ни житейски закони включват балансирането между преходното и непреходното, ние развивате увереност, а тя от своя страна ни подтиква да признаем стойността си и да разгърнем дарбите и уменията си на тази земя. Движението по ръба ни кара да сме фино настроени и чувствителни към истината за земния живот, от една страна, и съзнателни за своята истинска неделима природа, от друга.

Не можете да се разведете със себе си

Предлагам ви да използвате често следното интроспективно упражнение: вие сте единственият човек, с когото не можете да се разведете. До края на вечността ще бъдете със себе си. Ако ще се чувствате така, както се чувствате в този момент, ще бъдете ли щастливи? Можете ли да живеете със себе си до края на вечността такива, каквито сте? Нека отговорите на тези въпроси ви покажат кои житейски закони и качества искате да култивирате и кои умствени модели и навици — да трансформирате.

Съзерцанието на смъртта е полезно

Важен урок за остротата на ръба научих преди няколко години, докато купувах застраховка живот. Когато агентът дойде в офиса ми, оборудван с портативен апарат за ЕКГ, не се впечатлих — в края на краищата поддържах формата си с всекидневни интензивни упражнения и се радвах на отлично здраве. Представете си изненадата ми, когато след направения тест агентът ми съобщи, че имам сърдечно заболяване в напреднала форма. Веднага възразих с:

„Чувствам се прекалено добре, за да ми има нещо!“.

Той, разбира се, реши, че изпадам в реакция на отричане и настоя да повторим теста с друг апарат. При повторното си посещение ми каза, че не само имам сърдечно заболяване, но не се знае още колко ми остава. В подкрепа на диагнозата си добави:

„От много години съм в застрахователния бизнес. Не искам да ви разстройвам, но както изглежда, ще умрете“.

„Да, но не днес“, отговорих му аз.

После отидох при кардиолог, който след серия изследвания обяви сърцето ми за здраво.

Във времето между фаталните думи на агента и успокояващата оценка на кардиолога имах възможността да съзерцавам осъзнаването, че един ден наистина ще умра. Приемането на този факт ме накара да реша как да живея оттук нататък, какво да изчистя и как най-добре да оползотворя остатъка от това свое въплъщение. Ръбът между тленността и вечността мигновено стана много остър, мотивирайки ме да преразгледам личните си житейски закони.