Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

За да накарат Първопричината и нейните космични закони да изглеждат по-леснодостъпни и близки, духовните традиции на света използват имена като Бог, Брама, Създателя, Аллах, Йехова. Дори да не приемаме Бог такъв, какъвто те го описват, повечето от нас вярват в съществуването на любовта и разума. Всъщност бихме могли да премахнем думата Бог от речника си, но не и „любов“ и „разум“. Така или иначе мъдреците, постигнали себереализация, винаги са се опитвали да облекат в думи своите осъзнавания за Източника, за да предадат мъдростта, че материалното произхожда от нематериалното. Дзен-будизмът например, който е нетеистичен, учи, че пустотата е форма, а формата — пустота, тоест всичко видимо е дошло от невидимото и е абсурдно да имаме точни представи за тях.

Въплъщение на любящо съзнание

Ако сте любопитни да разберете дали любовта е ваш основен житейски закон, наблюдавайте дали като цяло си позволявате да я отдавате и приемате, или блокирате потока й. Казвате ли: „Днес ще се пазя, за да не бъда наранен“ — след което ограждате сърцето си и спирате пътя на любящата енергия, която копнее да бъде и приемащ, и подаващ канал в живота ви? Или търсите безбройните начини, по които животът е нетърпелив да приеме любовта ви и да й отвърне?

Не е нужно да сте на първа страница като световноизвестен филантроп или да нахраните милиони хора — можете просто докато пътувате по магистралата да пожелаете на всички останали шофьори безопасно пътуване, знаейки, че и те като вас искат да стигнат живи и здрави своята дестинация. Или ако чуете сирената на пожарна или линейка, веднага да изпратите сърдечно благопожелание към засегнатите. Когато слушате новините, можете да излъчвате към света енергия на изцеление. И така, гмурнете се в потока на Любящия разум, за да разберете най-висшия му смисъл и да го направите един от своите лични житейски закони.

Това упражнение можете да прилагате и за други качества като съзидателност, щастие, щедрост и т.н.

Духовна зрялост

Много често в книгата ще срещате мотива, че всичко, което ви трябва, за да осъществите най-висшия си потенциал на тази земя, вече е във вас. Независимо дали под влиянието на доктрината за първородния грях, образованието, семейството или обществото, ние сме изгубили от погледа си първичната си същност, своето естествено просветлено състояние. Количеството и разнообразието на духовна литература и четива за самоусъвършенстване, предлагаща се днес на пазара, свидетелства за всеобщото ни желание да изживеем онова, което истинският Аз вече знае за нас — ние сме неограничен потенциал, който чака да бъде осъществен.

Докато съзряваме в представата си за Бог, съзнателно поемаме отговорност за живота си. Надрастваме детските фантазии за съществуването на Нещо голямо извън нас, което манипулира обстоятелствата и се разпорежда с делата във вселената на принципа на награда и наказание. Отказваме се от положението на просяци и избавяме Бог от неприятната роля на Дядо Коледа. Разпознаваме два вида закони, действащи в живота — създадените от човека разрешения и забрани, като „Не шофирай със скорост над 60 км/ч“ и „Спирай на червен светофар“; и нагледните закони, които описват имперсоналната, законна природа на вселената — например превръщането на водата в лед при точно определена температура. Като човешки същества ние живеем, следвайки и двата вида закони. Това е същността на нашата триизмерна планета, на която небето и земята съжителстват.

Ходене по ръба

В своя престой на земята ние се движим по ръба между тленността и безсмъртието. Тленността ни призовава:

„Моля те, не пропилявай този живот! Той е толкова сладък и ценен, затова стани проводник на любовта, изобилието, радостта и съзидателността“.