Ако човек свързва благоденствието само с парите, колкото и да има от тях, няма да са му достатъчни. Стремежът за „още и още“ никога не свършва. Изглежда парадоксално, но когато имаме много повече, отколкото ни трябва, това е знак за оскъдица, а не за изобилие. Ако обаче отношението ни към парите включва и тяхното споделяне и циркулиране, законът за отплащането се активира по такъв начин, че парите лесно се връщат при нас. Дори да нямаме банковата сметка на онзи, който трупа парите си, в живота ни ще има постоянен прилив на финанси.
Когато живеем под мотото „Колкото повече, толкова по-добре“, твърде вероятно е да развием бедняшко съзнание. Дори да имаме собствен замък, накрая той ще се превърне в затвор. Истинското благосъстояние включва способността да осъзнаем реалното значение и място на парите в живота ни. Единствената нагласа за „още“, която не води към бедняшко мислене, е желанието да бъдем все повече своя истински Аз, като по този начин освобождаваме все повече от енергията на живота.
Взимайки за пример природата, виждаме, че сме заобиколени от изобилие. Причината за това изобилие е същата онази Причина, която в творчески акт е приела индивидуализирана форма като всеки един от нас. Тъй като Причината за появата на вселената е изобилието и ние сме направени от същата субстанция, следва, че изобилието е присъщо и на нас. Неговият закон се активира, когато осъзнаем, че всички наши потребности са вече удовлетворени на всяко ниво на съществуването; с други думи, не сме дошли на този свят, за да се мъчим да оцелеем — тук сме, за да хармонизираме своите лични житейски закони с космичните закони, управляващи вселената, и така да процъфтяваме.
Онзи, който вярва, че източникът на благосъстоянието е в материалния свят, е беден по дух. Този, който знае, че е едно с Причината за съществуването, е богат духом, защото е осъзнал, че като се настрои в съзвучие с Първопричината, има всичко, от което се нуждае.
Зрели и незрели желания
Исканията и желанията са в основата на нашите стремления, намерения и мотивации. Без значение дали става дума за кола или за просветление, това си е желание — а всяко желание вибрира на определено енергийно ниво. Проявявайки проницателност, можем да разграничим двата вида искане — зряло и незряло. Незрялото искане произхожда от повърхностния ум и като папагал повтаря:
„Искам това, искам онова, искам, искам, искам“.
Това е нагласата, която обещава удовлетворение в самото искане. Мантрата на незрялото искане е „Който умре с най-много играчки, печели“. Тук действа бедняшкото съзнание, че „Нямам достатъчно“ дори когато материалните придобивки образуват купчина, висока като планина, и тази умствена нагласа за недостиг се превръща в личен закон на индивида, карайки го да се чувства гладен за „още“ — а удовлетворението може да дойде само отвътре.
На нивото на зрялото искане ние казваме:
„Искам да знам повече за това кой и какво съм всъщност. Искам да изразявам своята истинска природа на любов, радост, съзидателност, изобилие, състрадание, себераздаване, великодушие. И доброто, което желая за себе си, желая за всички останали“.
Като приемаме това за свой личен житейски закон, сме в съзвучие с природата на вселената и можем да черпим директно от изобилния извор на вътрешна мъдрост. На това ниво на съзнание имаме всичко, което ни трябва. В „Тайтирия упанишад“ се казва:
„Този, който познае пространството, скрито в пещерата на сърцето му, долавя всичко, което може да се пожелае, и установява връзка с Необятното“.23
Да осъзнаем тази Необятност е желанието, което утолява всички желания. Това е нашето истинско богатство.
Днес физичната наука потвърждава това, което духовната наука винаги е знаела
Напредъкът на технологията в областта на квантовата физика дава възможност на учените да се опитат по-успешно да обяснят „вътрешния живот“, или съзнанието в нашата вселена. Това причиняващо съзнание е отговорно за движението на планетите, израстването на стръкчето трева и еволюцията на човека. Шри Ауробиндо, бележита личност и ведически философ, е написал:
„Истинското име на каузалността е божествен закон, а същността на този закон е неизбежно себеразвитие“.24