Душегубеца

И така, Сен Клер накара Ребека да седне в края на леглото и отряза прорасналите й кичури. После една румена и засмяна кръчмарска слугиня я заведе в банята — дълга барака, в която се помещаваха няколко горещи басейна. Девойката веднага забеляза, че в един от тях се кисне някакъв мъж, и бурно запротестира, но слугинята само поклати глава и й направи знак да си свали дрехите. Явно в Русия мъжете и жените се къпеха заедно, даде си сметка Ребека, така че се съблече и бързо се пъхна във водата. Девойката се опита да скрие малките си гърди, но слугинята се изкикоти и посочи към собствения си напращял корсаж. Сен Клер също се появи, но остана до вратата, почти скрит зад облаците пара.

— Как се чувстваш, Ребека?

— Като варена риба! — възкликна тя и разплиска водата, при което усети соления й вкус по устните си.

— Тези бани са много полезни — увери я йезуитът. — Те пречистват тялото и след тях се спи просто прекрасно. Донесох ти чисти дрехи — една риза, панталони, чифт чорапи, ботуши и дори една вълнена шапка. Тук няма значение дали ще разберат, че си жена, Ребека, но в Москва трябва да се постараеш да се държиш като мъж.

Девойката изчака Сен Клер да излезе от банята и се измъкна от водата. Слугинята веднага я подсуши с някаква груба кърпа, а после й помогна да се облече, бъбрейки непрестанно. Доколкото Ребека схвана, спътниците й очаквали да се присъедини към тях, но тя се чувстваше твърде уморена и настоя да се върне в стаята си, където моментално заспа.

Когато се събуди, кръчмата вече беше притихнала, но някой беше оставил до леглото й глинен поднос с храна и го беше покрил с някаква кърпа, за да го предпази от мишките, които и в момента притичваха из мрака. В подноса имаше малко осолена риба, парче хляб, бурканче мед и няколко странни плода. Ребека стана от леглото и започна да се храни. После намери на перваза на прозореца една малка чаша и отпи от нея. Пивото вътре много приличаше на бащиния й ейл, но беше малко по-слабо.

След като приключи, девойката се отпусна в леглото и се взря в тъмнината. Пътуването им по море беше траяло цял месец. През първите две седмици тя се чувстваше ужасно и можеше единствено да лежи под палубата и да страда. Сен Клер се опитваше да й дава храна, но тя моментално я повръщаше. Купър също се навърташе наоколо и понякога, когато се събуждаше, Ребека го виждаше надвесен над главата й с мокра кърпа в ръка. Дори Фогел се обезпокои от състоянието й и слезе под палубата, за да й занесе някаква билкова отвара. След като я изпи, девойката се почувства много по-добре и започна да задържа храната, която поглъщаше. Тогава пък започна да усеща студа и непоносимата смрад на нечистотии, миша урина и боклук, както и вонята, която се носеше от мъжете, принудени да ядат, да пият и да спят в тъмния и тесен трюм. Когато Сен Клер й позволи да се качи на палубата, нямаше по-щастлив човек от нея. Движението на кораба вече не й правеше впечатление и въпреки нетърпимия студ тя остана възхитена от безкрайната морска шир, която се разкри пред очите й.

Моряците скоро научиха, че е жена, но въпреки това — може би заради присъствието на Купър, който не само че ги плашеше с вида си, но и никога не откъсваше ръка от дръжката на меча си — гледаха да не я закачат. Всъщност екипажът се държеше доста мило с нея и членовете му често й помагаха да се изкачи или пък да слезе по стръмните стълби, водещи към трюма, а друг път й показваха как да застане, за да не губи равновесие.

Храната, разбира се, беше отвратителна — студена чорба, твърд сухар, пълен с гъгрици, и развалено месо с много сол и подправки, което успяваха да прокарат единствено благодарение на силния ейл. Сен Клер и Купър бяха станали част от екипажа и помагаха на моряците с каквото могат. И двамата бяха опитни пътешественици — или поне така твърдяха — и тежките условия не ги притесняваха. Оказа се, че йезуитът се справя добре с морските карти, докато Купър се отличи в бойните действия. Веднъж, когато някакви фризийски пирати се опитаха да нападнат кораба с ниските си рибарски лодки, той застана зад едно от оръдията и произведе толкова точен изстрел, че онези бързо се отказаха от намеренията си и изчезнаха в мъглата.

Тежките условия и строгата дисциплина на кораба не предразполагаха към много разговори, но въпреки това една нощ, около седмица преди да пристигнат във Вароди, Купър отвори дума за Фрогмор. В този момент тримата спътници се намираха в трюма заедно с екипажа, така че Сен Клер поклати глава.

— По-добре да не обсъждаме тази тема тук — прошепна той дрезгаво; йезуитът беше леко трескав и очите му светеха. — Моряците са много суеверни и ако разберат с какво си имаме работа, като нищо могат да ни изхвърлят през борда.