Джийвс се намесва

Кръвта на Устър е гореща и аз тъкмо се канех да му кажа ясно и открито какво мисля за неговото идиотско чувство, когато изведнъж осъзнах какво го караше да се опъва като магаре. Беше го ухапало зеленоокото чудовище. Кисел беше, защото не той стоеше зад майсторски изпипаната работа. Проектът беше начертан от съперник. Даже и великите мъже си имат своите слабости. Затова задържах зад зъбите язвителната забележка, която се канех да направя и отминах с едно просто „О, да?“. Искам да кажа, нямаше нужда да сипвам сол в раната.

И все пак си останах раздразнен, защото когато нервите са ти опънати и си напрегнат, последното нещо, което би желал, е хората да те разстройват с намесването на поета Бърнс. Не му бях казал, че замисълът ни и без това насмалко да се осуети от самото начало поради злощастното обстоятелство, че Ъпджон, докато е бил в столицата, си беше обръснал мустака. Това едва не накара Кипър да излезе от релси и да захвърли цялата работа. Гледката на това голо протежение, или степ, от плът под носа, обясни той, накарала нещо в него да се скъса, като му напомнила старите дни. Тогава, когато кръвта му толкова често се смразявала, щом го зърнел. Наложи се да го напомпаме със серия от разговори, за да възвърне мъжествения си дух.

Както и да е, момчето беше замесено от добро тесто и макар че температурата на краката му рязко беше спаднала, заплашваща да го доведе до състоянието на котка, която отказва да сътрудничи, точно в 3,30 по Гринуич беше на поста си. Скрит зад избраното дърво и решен да изпълни дълга си. Показа носа си иззад дървото, когато пристигнах и на моето весело помахване с ръка, отговори с друго сравнително весело помахване. Макар че едва го мярнах, успях да забележа, че не е паднал духом.

Още нямаше и следа от звездата от женски пол и нейния компаньон, затова заключих, че малко съм подранил. Запалих си цигара и зачаках излизането им на сцената. Междувременно с удоволствие забелязах, че условията за предстоящото празненство сред водите едва ли можеха да бъдат по-добри. Английските летни дни много често са облачни и с един хаплив вятър, който излиза от североизток. Този следобед обаче беше един от онези знойни следобеди, когато и най-малкото движение извиква капки пот на челото. Един следобед, накратко, в който би било истинско удоволствие да бъдеш тикнат в езерото. „Колко извънредно освежаващо“, би възкликнал Ъпджон, когато хладната вода се разплиска около крайниците му.

Стоях и си преговарях наум сценичните указания, за да проверя всичко ли помня, когато съзрях Уилбърт Крийм да се приближава. Около глезените му подскачаше и вдигаше предни лапи кутрето Попит. Щом ме видя, то се втурна напред, както имаше навик, с яростен лай, но само като шмръкна от Устър Номер Пет, се успокои и аз можех да посветя вниманието си на Уилбърт, който виждах, че желае да разговаря с мен.

Той имаше доста омърлушен вид и, точно както Кипър при своето пристигане, имаше фасон на глътнал развалена стрида. Ясно беше, че загубата на Филис Милс, колкото и безспорно глуповата да е последната, му беше нанесла сериозен удар и предполагах, че идва при мен за съчувствие и сърдечен балсам, които с най-голямо удоволствие бих му поднесъл. Надявах се, разбира се, да свършим по-живо и да се оттегли навреме, защото когато дойде моментът да излети балонът, не исках в краката ми да се мотае публика. Когато буташ някого в езеро, нищо не може да те смути повече от опулени наблюдатели, заели първите редове.

Той обаче зачекна въпрос, различен от този за Филис.

— О, Устър — каза, — говорих с майка си преди една-две вечери.

— О, да? — махнах леко с ръка с цел да подскажа, че ако иска да говори с майка си когато и да е и където и да е из цялото имение, има моето одобрение.

— Тя ми каза, че се интересуваш от мишки.

Не ми хареса посоката, която поемаше разговорът, но запазих самочувствието си.

— Да, защо не, доста се интересувам.

— Тя каза, че си се опитвал да хванеш една в моята спалня!

— Да, така беше.

— Много мило, че си се загрижил.

— Няма защо. За мен е удоволствие.

— Тя каза, че доста задълбочено си я търсил.

— Е, ти знаеш, когато човек се запъне.

— И не намери ли мишка?

— Не, никаква мишка. Съжалявам.

— Чудя се, дали случайно не си намерил една каничка за сметана от осемнадесети век?

— А?

— Една сребърна каничка с формата на крава.

— Не. Защо, някъде на пода ли беше?

— Беше в чекмеджето на бюрото.

— Е, тогава трябва да съм я пропуснал.

— Но сега вече наистина си я пропуснал. Тя изчезна.

— Изчезна?

— Изчезна.

— Искаш да кажеш, изпари се, така да се каже?

— Да.

— Странно.

— Много странно.

— Да, изглежда наистина извънредно странно, нали?