Джийвс се намесва

— Така изглежда смятат също Ъпджон и неговият правен орел. И да си призная, звучи ми като да струва пет доста хубавки хилядарки.

— Дай да погледна — ахна Кипър. — Нищо не разбирам. Не, една секунда, скъпа. Не сега. По-късно. Искам да се концентрирам — каза той, защото Боби му се беше овесила на врата и се притискаше до него като бръшлян о стар градински зид.

— Реджи! — изрида тя — да, точно това е думата. — Аз бях!

— А?

— Това, което мисис Травърс току-що прочете. Спомняш ли си, че ми показа коректурата докато обядвахме онзи ден и ме помоли да я оставя в редакцията, защото закъсняваше за някаква среща по голф. Прочетох я отново, щом ти тръгна и видях, че си изпуснал онова за кренвиршите. Случайно, така си помислих. А ми се струваше така ужасно смешно и умно, че… Е, вмъкнах го накрая. Стори ми се чудно за финал.

14

За няколко секунди се възцари тишина, нарушена само от едно лелино „Боже, пази патките!“. Кипър стоеше и мигаше, както съм го виждал по боксовите турнири, в които обичаше да участва, в момент на получаване на някой хитър удар по нежни места, като например върха на носа. Не мога да кажа дали му се е искало да хване врата на Боби с две ръце и да го извие на спирала. Но дори и да е било така, това беше само една мимолетна мечта, която избледня и любовта светкавично взе връх. Тя го беше нарекла агънце и сега той проговори с цялата нежност, с която са известни агънцата.

— А, разбирам. Значи така било.

— Съжалявам.

— Няма защо.

— Ще можеш ли някога да ми простиш?

— О, да.

— Мислех, че е за добро.

— Разбира се, че си го мислила.

— Наистина ли ще загазиш заради това?

— Може да имам някоя малка неприятност.

— О, Реджи!

— Няма нищо.

— Аз разруших живота ти.

— Глупости. „Търсдей ривю“ не е единственият вестник в Лондон. Ако ме уволнят, ще намеря работа на друго място.

Това съвсем не съответстваше на онова, което ми беше казал за черния списък, но аз се въздържах да го спомена, защото видях, че успя доста да развесели Боби, а не исках да хвърлям кал върху нейното благоразположение. Никога не дърпай чашата на щастието от устните на едно момиче, което вече ги е потопило в нея и е сръбнало първата глътка.

— Разбира се! — зарадва се тя. — Всеки вестник ще бъде щастлив да има такъв ценен човек като теб.

— Ще се сръфат като тигри за услугите му — включих се и аз, за да помогна. — Такъв като Кипър ще го лапнат само за ден-два.

— Толкова си умен.

— О, благодаря.

— Не за теб, магаре такова, за Кипър.

— А, да, Кипър си е на мястото, разбира се.

— Все едно — прекъсна ни леля Далия, — струва ми се, че като се върне Ъпджон, по-добре е да му направите мили очи.

Разбрах какво има предвид. Препоръчваше малко правене на евалла и влизане под кожата.

— Да — казах аз. — Упражни чара си, Кипър, и той може да се откаже.

— Непременно ще го направи — додаде Боби. — Никой не може да ти устои, скъпи.

— Така ли мислиш, скъпа?

— Разбира се, скъпи.

— Е, да се надяваме, че си права, скъпа. Междувременно, ако не получа скоро това уиски със сода, ще се разпадна на чарковете си. Имате ли нещо против да ида и да си го потърся, мисис Травърс?

— Точно това мислех да ти предложа. Бягай и се напий до насита, бедно ми младо еленче по мръкнало.

— И на мен май ще ми дойде добре едно подкрепително — каза Боби.

— И на мен също — не останах по-назад и аз, повлечен от прилива на масовото раздвижване. — Макар че бих посъветвал — допълних, когато вече бяхме излезли — да бъде портвайн. По-авторитетно е. Ще намерим Сордфиш, той ще се погрижи.

Намерихме татко Глосъп в килера да лъска среброто и му дадохме поръчката. Беше малко изненадан от тая навалица, но като видя, че сме изплезили езици, ни услужи с една бутилка от най-доброто. След като се посправихме с възстановяването на тъканите си, Кипър, който през цялото време беше запазил мрачно мълчание, се изправи и ни напусна, казвайки, че ако нямаме нищо против, би желал да остане малко насаме с мислите си.

Видях как татко Глосъп го погледна проницателно, когато излезе и разбрах, че поведението на Кипър е възбудило професионалния му интерес. Явно надушваше у младия посетител потенциален пациент. Тия мозъчни спецове са винаги в действие и нищо не пропускат. Като изчака тактично, докато вратата се затвори, той ми каза:

— Мистър Херинг отдавна ли ви е приятел, мистър Устър?

— Бърти.

— Моля за извинение, Бърти. Отдавна ли го познаваш.

— Всъщност от пеленаче.

— А мис Уикъм приятелка ли му е?

— Реджи Херинг и аз сме сгодени, сър Родерик — обясни Боби.

Тия думи изглежда запушиха устата на Глосъп. Каза едно „О!“ и започна да говори за времето. Продължи така, докато Боби, която проявяваше признаци на безпокойство, откакто Кипър беше излязъл, каза, че ще иде да провери как е той. Веднъж освободен, той отпуши устата си без да се бави.

— Не исках да го споменавам пред мис Уикъм, щом тя и мистър Херинг са сгодени, за да не предизвиквам тревога, но този млад човек има невроза.

— Той не е толкова завеян, колкото изглежда сега.

— И все пак…

— Нека да ти кажа нещо, Роди. Ако ти беше на неговия хал, и ти щеше да имаш невроза.