Джийвс се намесва

За това имаше отговор.

— Изритват го и нещо повече… дяволски трудно се докопва до нова работа. Вече е в черния списък.

Разбирах. Тия важни птици със седмичните вестници си броят стотинките. Обичат всичко да тече към тях. А когато вместо това започва да изтича от тях в резултат на необмислената постъпка на някой елемент от персонала, на този елемент му се връща тъпкано. Мисля, че командата на Кипър се финансираше от някакъв управителен, съвет или синдикат, но управителните съвети и синдикатите са също толкова чувствителни към изръсването, колкото и индивидуалните собственици. Както Кипър посочи, те не само изхвърлят съгрешилия елемент като мокро коте, но и съобщават на другите управителни съвети и синдикати.

„Херинг? — чукват се по челото последните, когато Кипър отива да търси работа. — Не беше ли това хлапака, който измъкна залъка от устата на «Търсдей ривю»? Изхвърлете разбойника през прозореца, нека да видим как ще подскочи.“ Ако тази история с Ъпджон се разчуе, шансовете му за платена работа ще бъдат мършави, ако не и съвсем оскъдни. Може да минат години, преди всичко да се забрави и прости.

— Да продавам моливи в канавката, това май ще е най-доброто, за което да мечтая — простена Кипър и тъкмо беше заровил лице в шепите си, както правят хората, когато размишляват за бъдещето си, което малко нещо няма да е розово, ето че вратата се отвори и се появи не както очаквах леля Далия, а Боби.

— Взела съм друга книга — обясни тя. — Исках онази… Тогава погледът й падна на Кипър и крайниците й се вцепениха. Също като жената на Лот, която, както сигурно знаете, направила каквото не трябва и видяла всичките тия неприятности с градовете, та затова се превърнала в солен стълб. Макар че никога не съм разбирал каква точно е идеята. На солта, имам предвид. Някак много странно звучи, и съвсем не каквото очакваш.

— О — изрече тя надменно, като че ли дори и един поглед към престъпническите кръгове, в лицето на Кипър, би бил оскърбителен за нея. Щом тя проговори, от гърдите му се откърти глух стон и той повдигна пепелявосивото си лице. При гледката на това пепелявосиво лице надменността у Роберта Уикъм направи едно „пуф“ и изчезна, за да отстъпи място на старата любов, състрадание, женска нежност и всичките му там работи. Тя се метна към него като женски леопард, намерил загубеното си отроче.

— Реджи! О, Реджи! Реджи, любими, какво ти е? — проплака тя, като цялото й поведение претърпяваше ярко изразена промяна към по-добро.

Накратко, нещастието му стопи сърцето й, както често се случва при женския пол. Поетите доста са го коментирали. Сигурно знаете онзи, който е казал: „О, ти жена, във час спокоен, тарам-та-там та-там-та зноен, когато там-та там-та чело, и там-тарам-та там-та смело.“

Тя се извърна към мен с животинско ръмжене.

— Какво си направил с бедното агънце? — като с това получих и един от най-свирепите погледи, мятани това лято в централните графства. И тъкмо свърших с обясненията, че не аз, а Съдбата или Провидението е помрачило светлика в живота на бедното агънце, когато леля Далия се върна. Носеше парче вестник.

— Права бях — поясни тя. — Знаех си, че първата работа на Ъпджон ще бъде да се абонира за получаването на изрезки от някоя справочна агенция. Намерих това на масата в хола. Това е рецензията ти за книжката му, млади момко, и като й хвърлих едно око, не се изненадвам, че той е малко разстроен. Ще ви я прочета.

Както можеше да се очаква и предвиди, това, което беше написал Кипър, звучеше доста язвително и според моето мнение, спадаше в класата на студените душове. Всяка една дума ми достави огромно удоволствие. Завършваше по следния начин:

„Обри Ъпджон можеше да добие друга представа за подготвителните училища, ако беше заточен в управлявания от него мъжки пансион в Малвърн Хаус, Брамли-он-Сий, каквото нещастие сме имали ние. Не сме забравили кренвиршите в неделя, които бяха направени не от доволни и щастливи прасета, а от прасета, издъхнали за общо съжаление от шап, глисти и туберкулоза.“

До момента, до който този пасаж се отрони от устните на старата ми роднина, Кипър беше седял с подпрени една в друга ръце, поклащайки глава от време на време в смисъл „Хаплива, да, но съвършено законна критика“. Като чу, обаче, този пасаж, той направи още един от своите високи скокове от седящ стоеж, подобрявайки всичките си рекорди с десетина сантиметра. Хрумна ми, само така между другото, че ако всичките му източници на доходи се провалят, той би имал обещаващо бъдеще на акробат.

— Но аз никога не съм писал това — зяпна той.

— Да, но е тук, черно на бяло.

— Но, моля, това е клевета!