Джийвс се намесва

От Бринкли Корт до Маркет Снодсбъри е един хвърлей път, така че аз стоварих Ъпджон пред „Бикът и букът“ и на секундата натиснах газта обратно. Разделихме се, разбира се, доста хладно, но когато имаш един Ъпджон в списъка си със задачи, важното е да се разделиш, а не да капризничиш как точно е станало. И ако не беше Кипър, когото мислено оплаквах по-силно от всеки друг път, щях да се чувствам великолепно. Не можех да видя някакъв щастлив изход за него от соса, в който се беше накиснал. По време на пътя не разменихме с Ъпджон нито дума, но можех да видя с ъгълчето на окото си, че е неумолим и решителен. Така да се каже, запасите му на човещина се бяха изчерпали. Нямаше никаква надежда да се отклони от безпощадната си цел.

Паркирах колата в гаража и се отправих към светилището на леля Далия, за да видя дали не е поуспокоила малко топката, защото все още се притеснявах за това нейно кръвно налягане. Човек все пак не иска леля му да вземе да пламне като жива факла.

Тя не беше там. По-късно разбрах, че се е оттеглила в стаята си да полее слепоочията си с одеколон и да си направи йогистко дишане. Но Боби беше там. И не само Боби, но и Джийвс. Той й даваше нещо в плик, а тя му казваше: „О, Джийвс, ти спасяваш човешки живот“, а той: „Дребна работа, мис“. Сърцевината, разбира се, ми убягна, но нямах време да се ровя в сърцевини.

— Къде е Кипър? — попитах и бях изненадан да забележа, че Боби танцува на пръсти из стаята и издава животински звуци, очевидно възторжени по характер.

— Реджи ли? — каза тя, прекъсвайки за момент имитациите от стопанския двор. — Отиде на разходка.

— Той знае ли, че Ъпджон е разбрал кой е авторът на статията?

— Да, леля ти му каза.

— Тогава трябва да поговорим.

— За делото за клевета на Ъпджон ли? Всичко е наред. Няма вече реч, нали Джийвс!

Нищо не разбрах. Повече ми заприлича на гатанка.

— Някакви проблеми с говора ли имаш, Джийвс?

— Не, сър.

— Тогава какви ми ги говори това младо добиче?

— Мис Уикъм намеква за машинописния текст на речта, която мистър Ъпджон трябва да произнесе утре пред младите умове в средното училище в Маркет Снодсбъри, сър.

— И тя иска да каже, че ти си я свил?

— Именно, сър.

Потреперах.

— Нали не искаш да кажеш…

— Да, иска да каже — изпя Боби и поднови руските танцови стъпки. — Леля ти му казала да приготви чантите на Ъпджон и първото нещо, което видял, когато се захванал с това, била речта. Той я натикал в панталона си и после ми я донесе.

Повдигнах вежди.

— Вярно ли, Джийвс?

— Помислих си, че така ще е най-добре, сър.

— Добре си помислил и още как! — каза Боби и изпълни един незнам си какво на Нижински26. — Или Ъпджон ще се откаже от делото за клевета, или няма да си получи записките, както ги нарича, а без тях няма да може да каже и една дума. Веднага ще лъсне, че е кръгла нула. Нали, Джийвс?

— Изглежда няма да има алтернатива, мис.

— Освен ако не иска да се изтъпани там на оная платформа и да мълчи като рибка златоперка. Хванахме го натясно.

— Да, но почакайте половин секунда — казах аз.

Говорех неохотно. Не ми се искаше да полея със студен душ това младо клъбце прежда точно в най-щастливия му час, но ми беше хрумнало нещо.

— Разбира се, схващам идеята. Спомням си, че леля Далия ми каза за тази странна особеност на Ъпджон да губи медения си гласец, когато не му е под ръка материалът. Но я си представете, че той се престори на болен и не се появи.

— Няма.

— Аз бих го направил.

— Но ти не се опитваш да бъдеш избран от Консервативната партия за техен кандидат от района на Маркет Снодсбъри за предстоящите избори. Ъпджон обаче се опитва и за него е жизнено важно да се обърне към обществеността утре и да направи добро впечатление. Защото половината от членовете на партийната избирателна комисия имат синове в училището и ще бъдат там, целите в очакване да го оценят като оратор. Последният им кандидат заекваше и те откриха това едва когато се орезили пред избирателите. Този път не искат да направят грешка.

— Да, сега разбирам — съгласих се аз. Спомних си, че леля Далия ми беше говорила за политическите амбиции на Ъпджон.

— Значи, ясно — рече Боби. — Бъдещето му е вързано в тази реч. Ние я имаме, а той я няма. Оттам тръгваме.

— И каква точно е процедурата?

— Това е уредено. Той ще се обади всеки момент, за да разпитва. Тогава ти застъпваш на телефона и му очертаваш нещата.

— Аз?

— Точно така.

— Защо аз?

— Джийвс смята, че е най-добре.

— Хубава работа, Джийвс! А защо не Кипър?

— Мистър Херинг и мистър Ъпджон не си говорят, сър.

— Разбираш ли какво ще се случи, ако чуе гласа на Реджи. Ще затвори надуто и цялата досада ще се повтори отначало. Докато от теб ще попие всяка дума.

— Я зарежете…

— Отгоре на това, Реджи отиде на разходка и не е на разположение. Наистина не бих искала да бъдеш толкова опак винаги, Бърти. Леля ти казва, че си бил съвсем същият като дете. Винаги, когато е искала от тебе да си изядеш кашата, ти си се запецвал, инатил си се и не си сътрудничил, точно като магарето на Йона от Библията.