Джийвс се намесва

Не можех да оставя такава грешка непоправена. Всеки знае, че в училище спечелих награда за познанията си върху светото писание.

— Валаамовото магаре. Йона е онзи с кита, Джийвс?

— Сър?

— За да приключим спора, нали Валаамовото магаре показало характер?

— Да, сър.

— Нали ти казах — обърнах се към Боби и щях да продължа и да я направя на пух и прах, ако в този момент телефонът не беше иззвънял и отклонил вниманието ми от въпроса. Звукът предизвика силно охлаждане на Устъровите крайници, защото знаех какво предвещава.

Боби също не остана безразлична.

— Ехо! — каза тя. — Това, ако не греша, е нашият клиент. Давай, Бърти. Атакувай и късмет.

Вече съм споменавал, че Бъртрам Устър, макар и стомана в отношенията си със силния пол, е винаги восък в женските ръце. Настоящият случай не беше изключение. Като изключим пускането от Ниагарския водопад във варел, не можех да си спомня за нищо, което да искам по-малко от малък разговор с Обри Ъпджон. Особено при тия обстоятелства и най-вече в посоката, която ми бе зададена. Но тъй като бях помолен от един представител на деликатните да поема тази сериозна задача, нямах избор. Искам да кажа, мъжът или е юначина, или не, както казва рицарят Баяр27.

Но когато наближих инструмента и му отслушалчих слушалката, бях твърде далече от най-сърцатото си състояние. А когато чух Ъпджон да ме ало-алосва от другия край, на мъжествения ми дух определено му изгоря бушона. Защото от гласа му можех да заключа, че по-сприхав от това никога не е бил. Такова раздразнение не съм долавял у него дори и когато разговаряхме в Малвърн Хаус, Брамли-он-Сий по повод шербета, който бях изсипал в мастилото.

— Ало? Ало? Ало? Кой се обажда? Бихте ли ми отговорили? Мистър Ъпджон е на телефона.

Казват, че когато нервите ти са съвсем опънати, трябва да поемеш няколко пъти дълбоко въздух. Поех шест пъти, което, разбира се, ми отне известно време, и забавянето видимо повиши раздразнението. Даже от разстояние човек можеше да различи това, което аз наричам зловредна хипноза.

— Бринкли Корт ли е?

Тук можех да отговоря. Казах, че е Бринкли Корт и нищо друго.

— Кой е на телефона?

Трябваше да помисля за момент. После се сетих.

— Устър, мистър Ъпджон.

— Слушай сега внимателно, Устър.

— Да, мистър Ъпджон. Как е в „Бикът и букът“? Уютно, а?

— Какво ми говориш?

— Питах дали ви харесва в „Бикът и букът“?

— Я остави „Бикът и букът“

— Добре, мистър Ъпджон.

— Жизнено важно е. Искам да говоря с човека, който ми опакова вещите.

— Джийвс.

— Какво?

— Джийвс.

— Какво искаш да кажеш с това „Джийвс“?

— Джийвс.

— Какво го повтаряш това „Джийвс“. Питам те кой ми опакова принадлежностите?

— Джийвс.

— А, Джийвс е името на човека?

— Да, мистър Ъпджон.

— Той най-нехайно е пропуснал за прибере бележките за речта ми пред средното училище в Маркет Снодсбъри утре.

— О, не! Нищо чудно, че сте лют.

— Луд ли?

— Лют с „т“.

— Какво?

— Извинете, исках да кажа с „ю-т“.

— Устър?

— Да, мистър Ъпджон?

— Пиян ли си?

— Не, мистър Ъпджон.

— Тогава плещиш глупости. Престани да плещиш, Устър.

— Да, мистър Ъпджон.

— Извикай незабавно този Джийвс и го попитай какво е направил с бележките ми.

— Да, мистър Ъпджон.

— Веднага. Не стой там и не викай „Да, мистър Ъпджон“.

— Няма, мистър Ъпджон.

— Наложително е да ги имам у себе си незабавно.

— Да, мистър Ъпджон.

Е, предполагам, ако се погледне честно, не отбелязах голям прогрес. И отдалече се виждаше, че вероятно съм оставил впечатлението на нервак, който се опитва да изклинчи. Но това по мое мнение не оправдаваше Боби да ми изтръгне в този момент слушалката и да измучи: „Червей!“ в лицето ми.

— Как ме нарече?

— Никак не съм ви нарекъл — оправдах се аз. — Някой мене ме нарече нещо.

— Искам да говоря с този Джийвс.

— Така ли? — каза Боби. — Е, добре, ще говориш с мен. Роберта Уикъм е на телефона, Ъпджон. Можеш ли да ми посветиш от скъпоценното си внимание за момент.

Трябва да се признае, че колкото и да не одобрявах в много отношения тази рижоглава Иезавел, както беше наречена веднъж, тя доста добре беше усвоила изкуството да разговаря с пенсионирани директори на подготвителни училища. Златните думи потекоха от устата й като захарен сироп. Разбира се, при нея отсъстваше затруднението от едно няколкогодишно пребиваване под покрива на Малвърн Хаус, Брамли-он-Сий. Тя никога не се беше свързвала, и то в невръстната си възраст, с едно франкенщайново чудовище в разцвета на силите си. Но дори и като се отчете това, изпълнението й заслужаваше уважение.

Тя започна с отсеченото: „Слушай, хапльо“ и продължи да нахвърля с възхитителна точност характерните точки в ситуацията, така както ги вижда тя. Съдейки по бръмчащите звуци оттатък жицата, ясно доловими, макар че стоях в сянка, за мен беше очевидно, че същността не му е убягнала. Това бяха бръмчащите звуци на мъж, който осъзнава, че женска ръка го е докопала за перчема.

След малко те заглъхнаха и Боби проговори.

— Чудесно — каза тя. — Сигурна бях, че ще се съгласиш колко сме прави. Ще бъда при теб след малко. Гледай да има повече мастило в писалката ти.