Джим Тайфуна

— Не стига, че младежът ни прави за смях — продължи госпожа Пет, — ами Бог знае как репортерите са открили, че съм негова леля. Преди две седмици публикуваха моя снимка редом с поредната статия за подвизите му. Нищо чудно това да им стане навик. Ето защо съм тук. Изстъпленията на младежа трябва да бъдат прекратени. Единственият начин е да го отведем от Лондон, където сте го оставили да си разиграва коня. Питър любезно се съгласи да го назначи в кантората си. Мисля, че жестът му е изключително безкористен, защото засега младежът не умее нищо и ще мине много време, докато усвои тънкостите на професията. Ала не виждаме друг изход. Посетихме те, за да те помолим да ни разрешиш да отведем Джеймс Крокър обратно в Америка и да го предпазим от неприятностите, като му дадем възможност да упражнява почтена професия. Какъв е отговорът ти?

Юджиния отново повдигна вежди:

— Какво очакваш да отговоря? Предложението ти е абсурдно.

— Да разбирам ли, че отказваш?

— Отказвам!

— Мисля, че постъпваш неразумно.

— Нима?

Господин Пет се сви на стола си. Чувстваше се като кротък и миролюбив посетител на бар в Дивия запад, който наблюдава как двама каубои посягат към оръжията си. Дамите напълно бяха забравили за съществуването му. Погледите им сякаш бяха остри шпаги, с които се дуелираха. След няколко безкрайни минути госпожа Крокър се изсмя и промълви:

— Удивително!

Сестра й не беше в настроение за префърцунени английски фрази.

— Много добре знаеш — заговори разпалено, — че ако остане тук, Джеймс Крокър ще се провали. В негово име, ако не заради мен…

Юджиния отново се изсмя… всъщност подигравателно се изкиска, с което успя да вдигне кръвното на Неста Пет:

— Не говори глупости! Щял да се провали — как ли пък не! Вярно е, че преди години, когато беше по-млад и не познаваше условностите на лондонското висше общество, Джеймс беше малко необуздан, ала младежките му простъпки вече са в миналото. Известно му е… — Тя замълча, сякаш събираше сили да нанесе последния удар, — че всеки момент баща му може да бъде предложен за благородническа титла…

Думите й оказаха желаното въздействие. Поразената Неста едва чуто промълви:

— Какво?

Госпожа Крокър прикри с ръка прозявката си, при което великолепните й пръстени проблеснаха:

— О, нима си изненадана? Всъщност не се учудвам, че не знаеш новината, след като живееш на края на света. Почти сигурно е, че съпругът ми ще бъде включен в списъка на хората, които ще бъдат удостоени с височайшата чест. Естествено Джеймс е наясно, че трябва да се държи подобаващо и да не си позволява волности. Скъпото ми момче! Първоначално беше попаднал в неподходяща среда, ала сега най-добрият му приятел е лорд Пърси Уипъл — син на един от най-влиятелните аристократи в кралството, който е и близък с премиера.

Госпожа Пет беше смазана от пороя от титли, но се окопити достатъчно, за да отвърне подобаващо:

— Нима? С удоволствие ще се срещна с него. Сигурна съм, че познава нашия скъп приятел лорд Уизбийч.

За миг Юджиния се смути. Дори не предполагаше, че сестра й разполага с тайно оръжие.

— Нима познаваш лорд Уизбийч?

— Разбира се — с престорено безразличие отвърна сестра й, която отново беше усетила почвата под краката си. — Посещава ни всеки ден. Твърди, че у нас се чувствал като в родния си дом. Не познава почти никого в Ню Йорк и навярно много държи на приятелството ни.

Юджиния, която бе възвърнала самообладанието си, с престорено състрадание промълви:

— Горкичкият Уизи!

Сестра й стреснато я изгледа:

— Защо го съжаляваш?

— Май си е все същият добродушен, но глуповат и безхарактерен човек. Преди заминаването си обяви, че ще предприеме околосветско пътешествие, а ето, че се е погребал в Ню Йорк. Типично за него!

— Нима и ти го познаваш? — попита Неста.

За кой ли път госпожа Крокър повдигна вежди:

— Да го познавам ли? Мисля, че след лорд Пърси Уипъл лорд Уизбийч е най-добрият приятел на Джеймс.

Госпожа Пет се изправи. Държеше се достойно, макар да беше претърпяла поражение. Не изрече нито дума, но като видяха изражението й, Огдън и господин Пет последваха примера й. Дори на разглезения хлапак беше ясно, че сега не е моментът да й противоречи.

— Ама защо бързаш толкова? — невинно попита сестра й. — Много мило, че си си направила труда да дойдеш чак от Америка. Напоследък американците изобщо не посещават Европа. Колко удивително!

Кортежът, състоящ се от тримата Пет мълчаливо се изтегли от дневната. Госпожа Крокър беше позвънила за иконома, но опечалените не дочакаха появата му. В момента не им беше до изискани маниери. Искаше им се да се озоват някъде другаде, и то възможно най-бързо. Напуснаха къщата още преди икономът да е влязъл в дневната.

— Бейлис — обърна се към него Юджиния, която сияеше от задоволство, — нареди на шофьора да приготви колата.

— Веднага, мадам.

— Господин Джеймс станал ли е?

— Доколкото ми е известно, не е, мадам.