Джим Тайфуна

— Наистина ли сте забравили за участието си в снощното сбиване в клуб „Шестстотин“?

Джими изведнъж се озова в седнало положение и се втренчи във вездесъщия иконом. Ала при рязкото движение инквизиторът поднови операцията с нажежената отвертка, младежът изстена и отново се отпусна на канапето. Едва събра сили да промълви:

— Нима съм бил там? А ти откъде знаеш? Как си научил за случилото се, след като аз не си спомням нищичко?

— В днешния „Дейли Сън“ доста подробно се описва скандалът в клуба, сър.

— В „Сън“ ли?

— Цяла колона, господин Джеймс. Желаете ли да се запознаете със съдържанието й? По една случайност съм купил този вестник.

— Непременно трябва да го прочета. Донеси го незабавно. Хайде, по-живо.

Без да губи нито минута, икономът побърза да изпълни нареждането. Джими грабна вестника, погледна първата страница и го върна на Бейлис:

— Надцених възможностите си. Не мога да прочета нито ред. Имаш ли спешна работа, приятелю?

— Не, сър.

— В такъв случай ще ми прочетеш ли този шедьовър на репортерското перо?

— На драго сърце, сър.

— Тъкмо ще се поупражняваш. Твърдо съм убеден, че ще остана прикован на легло до края на живота си и едно от задълженията ти ще бъде да седиш до мен и да ми четеш. Между другото, споменава ли се кой е бил моят противник в схватката?

— Лорд Пърси Уипъл, господине.

— Никога не съм чувал за него. Започни да четеш, Бейлис.

Джими широко се прозина и опита да се съсредоточи.

Пета глава

От дълбините на джоба си Бейлис измъкна калъфче, от което извади очила с позлатени рамки. Отново пъхна ръка в очевидно необятния джоб, от който този път се появи носна кърпа. Икономът грижливо избърса очилата, сложи ги, върна калъфчето и кърпата на първоначалното им местонахождение и взе вестника.

— Защо се колебаеш, Бейлис? Защо шикалкавиш? — попита Джими, без да отваря очи. — Започвай да четеш.

— Трябваше да си сложа очилата, сър.

— Надявам се, че си приключил със сложната процедура.

— Да, сър, може би ще желаете първо да научите какво гласят заглавието и подзаглавието.

— Чети наред.

Икономът се покашля.

— За Бога, Бейлис — простена младежът, — отложи гаргарата за по-късно. Смили се над мен. Хайде, започвай.

Икономът зачете:

„Сбиване в моден нощен клуб. Скандал между отрочета на аристократи.“

— Нима съм отроче на аристократ, Бейлис?

— Така пише във вестника, сър.

— Човек се учи, докато е жив. Продължавай.

Икономът отново понечи да се изкашля, но навреме се усети и със задавен глас прочете:

„Сензационен международен боксов мач между Пърси Големия юмрук (Англия) и Джим Тайфуна (Америка). Подробен коментар на нашия специалист.“

Младежът потръпна, сякаш го бяха ударили:

— Бейлис, сигурно отново демонстрираш странното си чувство за хумор. Всичко това не е написано във вестника, нали?

— Напротив, има го черно на бяло, при това написано с огромни букви.

Джими изстена. Успя да възвърне самообладанието си и едва чуто заговори:

— Приятелю, ще ти дам съвет, дето може да ти послужи, когато пораснеш. Никога не се движи в компанията на репортери. Едва сега си спомних всичко. Подбуждан от искрена симпатия, снощи поканих на вечеря в клуба младока Бил Блейк от „Сън“. Ето как ми се отплаща за добрината. Навярно си въобразява, че е много духовито. Вестникарските репортери са подли негодници, Бейлис.

— Да продължавам ли, сър?

— Разбира се. Искам да науча всичко.

Бейлис отново се захвана с вестника. Беше от хората, които независимо дали става въпрос за дописка за убийство или пък за забавен анекдот, четат с гробовен глас, който навява на слушателя мисли за ужаси и трагедии. Когато се случваше да чете неделната проповед в църквата (той бе сред най-влиятелните и уважавани членове на паството), децата пребледняваха и се сгушваха в прегръдките на майките си. Зачете статията на „младока“ Блейк с още по-печален тон, отколкото му беше обичай. Случилото се живо го интересуваше, поради което този път надмина себе си.