Джим Тайфуна

„От дума на дума двамата се скарали, Джими Тайфуна халосал Пърси Големия юмрук право в мутрата, както биха се изразили нашите необразовани и недодялани предци, и прозвучал гонгът, обозначаващ началото на

Първи рунд

И двамата състезатели излязоха на ринга с очевидно желание за победа; личеше си, че са под влияние на големи количества алкохол. Пърси Юмрука опита десен прав, който улучи сервитьора. Джими Тайфуна опита серия от бързи удари, които не улучиха съперника му. Действаха предпазливо, защото движенията им се затрудняваха от оспорваната маса помежду им — факт, който до този момент и двамата не осъзнаваха. Някакъв посетител, който явно беше на страната на нашия съотечественик, се досети да отстрани препятствието и Пърси нанесе два удара на противника, без онзи да успее да му отвърне. Така Големия юмрук спечели с минимална преднина първия рунд.

Втори рунд

Тайфуна връхлетя откъм своя ъгъл, сграбчи за ризата Юмрука и заби дясно кроше в долната му челюст. Пърси замахна напосоки и събори бутилката шампанско, поставена на съседната маса. Последва бърза размяна на удари, но рундът беше спечелен от Тайфуна.

Трети рунд

Пърси беше доста пасивен, имаше вид на спортист, прекалил с тренировките. Тайфуна се възползва и го заобработва с две ръце. Големия Юмрук се вкопчи в него, но американецът се изтръгна от «прегръдката» му, прецени разстоянието, нанесе съкрушителен удар и нокаутира съперника си.

След мача Тайфуна заяви пред нашия репортер: «Никога не съм се съмнявал, че ще победя. Загубих първия рунд, защото бях останал с погрешното впечатление, че се бия с трима души — близнаци, и поради това няколко пъти пропуснах златна възможност, насочвайки ударите си към двамата отстрани. През втория рунд поправих грешката си и се съсредоточих върху онзи в средата, което незабавно донесе желания резултат. Не възнамерявам да се захващам с професионален бокс. Изкарват се добри пари, но не ми харесва, тъй като изисква много труд — нещо, по което не си падам.»“

Бейлис престана да чете и в дневната се възцари тишина.

— Това ли е всичко? — обади се младежът.

— Да, сър.

— Мисля, че е предостатъчно.

— Имате право, сър.

— Знаеш ли, приятелю — замислено каза Джими и се намести по-удобно на канапето, — животът е много странен, да не кажа шантав. Никога не знаеш какво те дебне зад ъгъла. Денят ти започва прекрасно, а до вечерта всичко се скапва. Каква е причината, Бейлис?

— Нямам представа, сър.

— Погледни какво се случи с мен. Излизам с намерението да изкарам приятна вечер, без да сторя зло никому, а се прибирам облян със синята кръв на един аристократ… А сега е време да поговорим сериозно. Мислиш ли, че милейди Заварената ми майка е прочела описанието на боксовия мач?

— Предполагам, че не, господин Джеймс.

— На какво се основават тези тъй утешителни думи?

— Госпожа Крокър не чете булевардните вестници, сър.