Джим Тайфуна

Вървеше по Пел Мел и усилено размишляваше. Денят беше прекрасен. Падналият през нощта дъжд, който бе избавил господин Крокър от скучната среща по крикет, сякаш беше разкрасил и освежил Лондон. Слънцето блестеше на фона на тюркоазеното небе. Подухваше лек южен ветрец. Когато Джими се озова на Пикадили, дочу бодрото свиркане на автомобилни клаксони и чу гълчавата и смеховете на минувачите. Доброто им настроение го раздразни: кой им бе дал правото да се радват на живота?

По природа не беше склонен към вглъбяване, но след като се подложи на самоанализ, откри у себе си неподозирани слабости. Години наред беше живял безгрижно като щурче и от забавления не му оставаше време да осъзнае, че има известни отговорности. Ала начинът, по който баща му бе реагирал на нощните му подвизи, го постресна. Животът май бе по-сложен, отколкото му се струваше. Смътно (тъй като не беше свикнал да разсъждава философски) осъзнаваше поразяващата истина, че ние, хората, сме като парченца от мозайка и че всяко наше действие влияе върху останалите. Навярно по същия начин се е зародило и развило социалното чувство у праисторическия човек. Всички сме индивидуалисти, докато прозрем истината.

Мисълта, че е причинил мъка на баща си, не даваше покой на Джими Крокър. Всъщност отношенията помежду им бяха по-скоро като между братя, отколкото между баща и син. Младежът горчиво се упрекваше, а нетърпимото главоболие сякаш подсилваше чувството му за вина. Баща му жадуваше да се върне в Америка, а той, Джими, с безразсъдното си поведение му пречеше да осъществи мечтата си. Тогава какво е заключението? Според него грешката беше в Джеймс Крокър. Свидетелските показания и доказателствата недвусмислено говореха, че Джеймс Крокър е кръгъл глупак, червей, егоист, прахосник и долен тип.

След като Джими стигна до това самоунищожително заключение, настроението му толкова се помрачи, че веселата глъч на площада започна да го дразни. Обърна се и пое по същите улици, които го бяха довели до Пикадили. Неусетно се озова на Хеймаркет, поколеба се, сетне зави към Кокспър Стрийт, където се намираха представителствата на презокеанските параходни компании. Случи се така, че докато крачеше замислено, Джими ненадейно вдигна очи и погледът му попадна на витрина, където върху вълните на океан от картон смело се носеше прекрасен плавателен съд. Младежът спря и усети странно предчувствие. Всички сме суеверни. Случи ли се някое събитие да съвпадне с наше желание и дори да го подкрепи, противно на здравия разум приемаме въпросното събитие като поличба. Той се приближи до витрината и внимателно разгледа макета. Неочаквано му хрумна идея. Сърцето му лудо затуптя. Макетът неудържимо го привличаше, сякаш оказваше върху него хипнотично въздействие.

Каза си: „Защо не? Едва ли има по-добро разрешение!“

В кантората видя човек с бакенбарди, който си купуваше билет за Ню Йорк, и беше поразен колко лесно става това. Влизаш, разглеждаш схемата с разположението на каютите, която чиновникът учтиво ти показва, и му връчваш парите за билета. Фасулска работа, стига да разполагаш с необходимите средства. Той машинално бръкна в джоба на панталона си. От дълбините се дочу галещо ухото шумолене на банкноти. Наскоро беше получил издръжката за три месеца и макар да бе с широки пръсти, не беше успял да я пръсне за развлечения. Отново докосна банкнотите и си помисли, че ще стигнат за три билета до Ню Йорк. Дали да ги купи, или (винаги преценявай двете страни на медала) да се въздържи?

Помисли си, че ще е най-добре да се подчини на импулса. Останеше ли в Лондон, щеше да създаде нови неприятности за всички, включително й за себе си. Реши да влезе в пътническото бюро и да поразпита служителя. Може пък всички билети за парахода да са продадени. Прекрачи прага, приближи се до бюрото и попита:

— Имате ли свободна каюта на „Атлантик“?

Чиновникът беше най-лошото, което можеше да се случи на Джими. В сегашното си настроение нашият герой се нуждаеше от сериозен и благоразумен човек, който да сложи ръка на рамото му и да каже: „Не действай прибързано, моето момче“. Служителят на параходната компания беше пълна противоположност на възрастен и благоразумен човек. Изглеждаше на около двайсет и две и очевидно беше въодушевен от намерението на Джими да пътува до Америка. Усмихна се сияйно и обяви:

— Разполагаме с много свободни каюти. Ще ви дам най-хубавата.

— Кога ще отплава параходът?

— Утре в осем сутринта потегля от пристанището в Ливърпул. Влакът тръгва от Падингтън довечера в шест.