Джим Тайфуна

За пръв път по-възрастната жена проговори. За миг отхвърли мантията на унинието, колкото да изрече: „Да!“, сетне отново потъна в печалните си размисли. Очилатият човечец, който явно очакваше да чуе мнението й, за да гласува в полза на една или друга кауза, заяви, че изгаря от нетърпение да се озове на борда на параход, плаващ към Америка. Малкият шишко остави предложението без коментар. Беше омел рибния пай и с мрачна решителност атакуваше рулото с конфитюр.

— Сигурна съм, че ще намерим билети за някой параход продължи червенокосата девойка. — Едно й е хубаво на Англия — не ти е мъчно да я напуснеш. — Замълча, сетне добави: — Главата ми не го побира как, след като знае какъв земен рай е Америка, Джими Крокър може да живее в…

Сервитьорът се приближи с подноса със сирената, ала младежът потръпна от отвращение и поклати глава. Трябваше час по-скоро да се махне от тук. Способността му да възприема неприятни истини относно собствената си персона напълно беше изчерпана. Безшумно остави на масата златна монета, направи знак на сервитьора, че не желае ресто, и на пръсти се измъкна от ресторанта. Келнерът, който до този момент беше заклет скептик и не вярваше в чудеса, внезапно промени схващанията си. Погледна към монетата, към отдалечаващия се Джими, после пак към монетата, след което я грабна и я захапа, за да се увери, че не е фалшива.

След няколко минути момчето, обслужващо гардероба, което за пръв път през хищническата си кариера не бе получило бакшиш, също проследи Джими с поглед, който изразяваше чувства, противоположни на емоциите на сервитьора. Върху младежката му физиономия бе изписано безкрайно изумление.

Униформеният портиер на входа откъм Пикадили побърза да му отдаде чест със самодоволната увереност на човек, който е свикнал да получава по шест пенса заради учтивостта си.

— Желаете ли такси, господин Крокър?

— Червей — избърбори Джими.

— Извинете, сър, не разбрах какво казахте.

— Непрекъснато се налива с алкохол — обясни младежът — и се излага на обществени места.

Отмина, а портиерът се втренчи подир него досущ като сервитьора и момчето на гардероба. Бе виждал господин Крокър в подобно състояние след вечеря, но никога по обяд.

Джими отиде в клуба си на Нортъмбърланд Авеню. Усамоти се в пушалнята и остана там около час в състояние, напомнящо на кома, сетне стана и решително се запъти към едно от бюрата. Поседя няколко минути, докато получи вдъхновение, и се зае да съчинява писмо до баща си: