Джим Тайфуна

„Скъпи татко,

Дълго мислих върху разговора, който проведохме тази сутрин, и стигнах до заключението, че е най-разумно за известно време да изляза извън полезрението на лондонското висше общество. Ако остана, има опасност да извърша още някоя магария, която само ще ти навреди. Най-малкото, което мога да направя за теб, е да не ти преча, ето защо още тази вечер ще отплавам с параход за Америка. Отбих се при Пърси да му поискам извинение, но той не пожела да ме приеме. Почувствах, че не бива повече да се унижавам, и се оттеглих с достойнство. После ми хрумна настоящата идея. Сякаш провидението ми я подсказа. Сега всичко ще бъде наред. Като дойдат да ти кажат: «Няма да получиш никаква титла, защото синът ти е цапардосал нашето приятелче Пърси», ти ще отвърнеш: «Знам за случилото се, затова моментално изпратих виновника обратно в Америка. Повярвайте, момчета, аз съм противник на Джими и привърженик на Пърси». Тогава те ще се провикнат: «О, в такъв случай станете, лорд Крокър!», или каквото се казва, когато дават титла на достоен човек. Навярно разбираш, че заминаването ми е последен опит да оправя положението ти. Ще помоля Бейлис да ти предаде настоящото послание. След малко ще му телефонирам и ще го помоля да ми приготви малка пътна чанта. Щом пристигна в Ню Йорк, незабавно ще отида да гледам мач по «раундърс» и ще ти телеграфирам резултата. Е, май това е всичко. Довиждане (дори сбогом) засега.

Дж.

P. S. Знам, че ще ме разбереш, татко. Според мен нямаше друг изход. Не се безпокой за мен. Ще се върна на работа във вестника и ще постигна главозамайващ успех. Дано по-скоро се сдобиеш с проклетата титла, после ще се срещнем пред любимия ни стадион в Ню Йорк. Преди всеки мач ще се оглеждам за теб.

P. P. S. Аз съм отвратителен червей.“

* * *

Младият чиновник в параходната компания радушно приветства повторното появяване на Джими. Лъчезарно се усмихна, измъкна молива, който беше затъкнал зад ухото си, и посочи към схемата с разпределението на каютите:

— Какво ще кажете за номер сто и осем?

— Съгласен съм — разсеяно промърмори младежът, който се беше втренчил в току-що влязлата червенокоса девойка. Тя дружелюбно му се усмихна, хвърли поглед към схемата и възкликна:

— Значи и вие заминавате с „Атлантик“! Колко странно! Току-що решихме да се върнем в родината. Нищо не ни задържа тук, пък и ни измъчва носталгия. Както виждате, не ме е прегазила кола, след като се разделих с вас.

В обърканото му съзнание настъпи просветление, както небето просветлява, щом се разкъсат буреносните облаци. Внезапно разреши загадката, отлетя натрапчивото чувство, че започва да полудява. Навярно младата жена е чула за него от общи познати в Ню Йорк и от думите им си е съставила погрешно мнение, което така убедително бе изложила в „Риджънт Грил“. Всъщност не го познаваше, следователно преценката й за него не отговаряше на истината. Гласът на чиновника наруши размишленията му:

— Кажете ми името си, ако обичате.