Джим Тайфуна

В последния момент благоразумието възпря Джими. Младежът осъзна, че не бива да действа прибързано под въздействието на безразсъден импулс. Пък и съдбовни решения не биваше да се вземат преди обяд. Празният стомах разпалва въображението. Беше се убедил, че ако пожелае, може да отплава с „Атлантик“. Най-добре да хапне нещо и след това отново да обмисли решението си. Благодари на служителя и пое нагоре по Хеймаркет. Гордееше се с постъпката си на здравомислещ и практичен човек, но кой знае защо го терзаеше предчувствието, че при все това ще стане за смях.

Толкова беше погълнат от мислите си, че едва след няколко минути забеляза червенокосата млада жена, макар че от известно време тя вървеше само на няколко крачки пред него. Непознатата крачеше така, сякаш бързаше да не закъснее за среща с приятен човек. Движеше се грациозно, походката й беше плавна и някак жизнерадостна.

Щом момичето привлече вниманието му, Джими, който по принцип беше почитател на нежния пол, почувства как интересът му се възбуди. Интересът пък породи редица въпроси. Например коя е тази млада жена и откъде е купила елегантния сив костюм, който толкова й приляга. Джими се възхищаваше на прекрасната й стойка и се питаше дали ще се разочарова, ако види лицето й. Докато разсъждаваше върху тези важни въпроси, се озова на мястото, където Хеймаркет престава да бъде улица и се превръща във водовъртеж от превозни средства, движещи се с шеметна скорост. Младата жена, която вървеше пред него, спря, огледа се и слезе от тротоара. В този момент иззад ъгъла откъм Ковънтри Стрийт изскочи таксиметрова кола.

Приятната изненада от факта, че и в лице момичето е привлекателно, стимулира Джими и му помогна да запази присъствие на духа и да действа мигновено. С един скок се озова до непознатата, хвана я за рамото и я дръпна назад. Таксито прелетя покрай тях, намръщеното лице на шофьора подсказваше мнението му за невнимателните пешеходци. Всичко се разигра само за няколко секунди.

— Благодаря ви — промълви младата жена и потърка рамото си. Беше пребледняла и се задъхваше.

— Дано да не съм ви причинил болка — смутолеви Джими.

— Всъщност ме заболя, и то много. Но повече щеше да ме заболи, ако попаднех под колелата на таксито — засмя се непознатата, при което сякаш стана още по-красива. Сърцевидното й личице бе много изразително.

Докато се взираше в нея, Джими изпита странното усещане, че и преди е виждал тази жена, макар да му убягваше къде и кога се е срещал с нея. Буйната й златисточервеникава коса му се струваше позната. На дъното на съзнанието му тънеше спомен, който отказваше да изплува на повърхността. От своя страна тя не даваше признаци, че го е познало. Джими реши, че дори да я е виждал, е било по времето, когато беше репортер. Очевидно девойката беше американка. Докато работеше в „Кроникъл“ понякога той имаше чувството, че познава цялото население на страната.

— Правилно разсъждавате — похвали я. — Винаги гледайте на нещата от добрата им страна.

— В Лондон съм едва от вчера и още не съм свикнала с движението вляво — обясни младата жена. — Както вървят нещата, май ще ме върнат в Ню Йорк в ковчег. След като така самоотвержено ми спасихте живота, ще ви помоля за още една услуга — да ми обясните кой е най-краткият и безопасен маршрут до ресторанта, наречен „Риджънт Грил“?

— Заведението е съвсем наблизо, на ъгъла на Риджънт Стрийт. Колкото до най-безопасния маршрут, ще ви посъветвам да прекосите тук, сетне да тръгнете в западна посока. В противен случай ще ви се наложи да пресечете площад „Пикадили“.

— И през ум не ми минава да прекосявам „Пикадили“. Много ви благодаря. Ще послушам съвета ви, но все пак изглежда невероятно да се добера до онзи ресторант.

Отривисто кимна и се отдалечи. Джими пък хлътна в прочутата дрогерия, където много лондончани намират цяр за махмурлука, и си поръча напитката, за която копнееше с цялото си същество от момента на събуждането си. Когато я изгълта на един дъх, се запита защо се чувства засрамен и виновен.

За сметка на това почти не се изненада, когато краката му го понесоха към „Риджънт Грил“. Докато влизаше в ресторанта, му хрумна, че когато напусна корабната агенция, изобщо нямаше намерение да обядва тук. Най-съкровеното му желание бе да се усамоти на маса в някое полупразно заведение и да се отдаде на размишления. Изобщо нямаше да повярва, ако някой му беше казал, че само след пет минути доброволно ще седне в обсега на ресторантски оркестър, който изпълнява все една и съща мелодия със сърцераздирателното название „Моята каменна къщурка в Запада“.

Ресторантите във всички големи градове имат години на възход и на падение. По времето, когато се развива действието в нашата история, „Риджънт Грил“ се радваше на огромна популярност, за каквато ресторантьорите се молят на незнайните си богове. Ежедневно заведението посещаваха най-състоятелните представители на лондонската бохемска общност.

Джими остави шапката си на пладнешките обирджии, чието убежище беше досами главния вход, влезе в ресторанта и установи, че всички маси са заети.