Джим Тайфуна

— Почакай! Предупреждавам те, че имам ужасно главоболие и не съм в състояние да възприема толкова засукани взаимоотношения. Възможно ли е да говориш по-конкретно и по-простичко?

— Става. Юджиния иска да бъдеш послушен и да се сприятелиш с този младеж. Баща му бил много близък с премиера и играел важна роля при раздаването на титлите.

— Това ли било? Фасулска работа! Само след седмица ще бъда най-големият приятел на племенника на лейди Корстърфайн. Ще пусна в действие чара си, за да накарам младежа да ме обикне като брат. Как му е името?

— Лорд Пърси Уипъл.

Джими зяпна от изумление, при което лулата му шумно падна на пода. Като си възвърна дар-слово, се обърна към баща си:

— Татко, сигурно има някаква грешка. Успокой ме, че не искаш да се сприятеля точно с лорд Пърси Уипъл.

— А?

Джими сложи ръка на рамото на баща си, опитвайки да му вдъхне спокойствие:

— Подготви се да чуеш нещо много забавно, което ще те накара да избухнеш в смях. Снощи имах щастието да се запозная с лорд Пърси в клуб „Шестстотин“. Помежду ни избухна скандал. Не можах да се въздържа и здравата натупах този надут пуяк. Всъщност не ми е много ясно как започна разпрата, но смътно си спомням, че поводът беше маса, резервирана едновременно от двама ни. Както е заявил литературният герой: „Защо се случи, туй не мога да кажа, но победата беше блестяща.“ Ако знаех, че ще ти навредя, и с пръст нямаше да пипна младия лорд, или пък щях нежно да го милвам. Но тъй като нямах щастието да го познавам, наскоро научих, че направо съм размазал бедното момче.

Потресаващата информация накара господин Крокър да се почувства досущ като герой от мелодрама, на когото са съобщили, че е напълно разорен. Вкопчи се в страничните облегалки на креслото, впери отчаян поглед в пространството и не пророни нито дума. Цялото му същество излъчваше смут и отчаяние.

Поведението му отрезви Джими. За пръв път младежът осъзна, че случилото се има и друга страна. Очакваше, че Бингли Крокър, комуто не липсваше чувство за хумор и винаги оценяваше добрия анекдот, също ще бъде развеселен от абсурдното съвпадение синът му да причини тежка телесна повреда точно на младежа, с когото по желание на мащехата си трябваше да завърже приятелство до гроб. Ала усети, че баща му е разтревожен и дори отчаян. Макар да бяха сдържани и да не даваха воля на чувствата си, помежду им съществуваше искрена привързаност. Нямаше човек, когото Джими да обича по-силно от баща си, ето защо изпитваше почти физическа болка при мисълта, че му е навредил. Усмивката му помръкна и със свито сърце се помъчи да смекчи ефекта от изявлението си:

— Много съжалявам, татко. Нямах представа, че ще те засегна. Ако знаех истината, не бих пипнал онзи глупак дори да ми даваха милион долара. Как ли да поправя грешката си? Сетих се! Веднага отивам да се извиня на Пърси. Наложи ли се, ще му лижа подметките, но ще оправя работата, не се безпокой.

Пороят от думи изтръгна господин Крокър от мислите му:

— Няма значение, Джими. Не си го слагай на сърцето. Признавам, че ми докривя, защото Юджиния твърдо е решена да останем тук, докато ме направят благородник. Целта й е да натрие носа на сестра си. Лош късмет е, че точно бащата на лорд Пърси е близък с хората, дето раздават титлите. Очевидно ще се наложи да покиснем още в Англия, а така съм зажаднял да гледам бейзболен мач. Знаеш ли, че в тази страна наричат бейзбола с някакво нелепо название, играят го предимно деца, и то с тенис ракети!

Джими крачеше напред-назад из тясното помещение. Угризенията на съвестта не му даваха покой. Внезапно се закова на място и със страдалчески тон възкликна:

— Как можах да постъпя толкова глупаво!

— Успокой се, момчето ми. Станалото, станало, нямаш вина. Не си знаел за плановете на жена ми.

— Напротив, виновен съм. Само на глупак като мен може да скимне да влиза в схватка с непознати хора. Не се безпокой, татко, всичко ще бъде наред. Кракът ми няма да стъпи в този дом, докато не омилостивя Пърси. Горе главата! Не всичко е загубено.

Шеста глава

Джими си тръгна като попарен от дома на херцога на Дивайз на Кливланд Роу. Мисията му беше претърпяла пълен провал. Когато поиска да се срещне с лорд Пърси Уипъл, икономът го уведоми, че младият господин е на легло и не приема посещения. Когато чу името на Джими, прислужникът го изгледа с нескрит интерес, тъй като и той като Бейлис беше прочел и от сърце се беше забавлявал с описанието на „боксовия мач“, което бе публикувано в „Дейли Сън“. Дори беше изрязал бележката и тъкмо се канеше да я залепи в специалния си албум, когато неканеният гост позвъни.

Поражението попари ентусиазма на Джими. Представа си нямаше каква да бъде следващата му крачка. Оттегли се от дома на херцога като армия след неуспешно нападение на непревземаема крепост. Невъзможно бе със сила да си осигури достъп до покоите на младия лорд.