Джим Тайфуна

Тя се обърна към Огдън, който продължаваше да опипва безценната китайска ваза, и му отправи същия съкрушителен поглед, с който преди малко беше сразила доведения му баща. Но някакъв си поглед не бе в състояние да отклони хлапака от увлекателното му занимание. Той засмука поредния бонбон, изгледа с безразличие домакинята и продължи да жонглира с вазата. Поведението му подсказваше, че пет пари не дава за мнението на някоя си госпожа Крокър.

— Огдън, седни до мен! — нареди майка му.

— Не ща да сядам.

— Дълго ли ще останеш в Англия, Неста? — с леден глас попита домакинята.

— Не зная. Нямаме конкретни планове.

— Тъй ли? — Тя подскочи като ужилена. Хлапакът се беше снабдил с бронзов нож за разрязване на книги и усърдно почукваше с него по вазата. По всичко изглеждаше, че ехтящият звук доставя удоволствие на невинното младо създание. — Ако Огдън твърдо е решил да счупи вазата, ще позвъня на иконома да му донесе чук.

— Огдън, престани! — промърмори госпожа Пет.

— Ама че досада! Не мога да седя като закован! — сопна се хлапакът, отиде до прозореца и се загледа навън. Ушите му помръдваха, което означаваше, че още преживя бонбона.

— Забелязвам, че не се е променил. Все същият чаровник е — процеди Юджиния.

— Не съм дошла тук, за да обсъждаме Огдън — заяви гостенката.

Госпожа Крокър повдигна вежди. Правеше го по-изискано дори от госпожа Ланърс, от която бе възприела този маниер:

— Ще благоволиш ли да ме информираш за целта на посещението си?

— Възнамерявам да си поговорим за заварения ти син Джими Крокър.

Само изключителното самообладание спаси Юджиния от унижението да захвърли маската на безразличието и да покаже колко е изненадана. Грациозно махна с ръка в умело подражание на херцогинята на Аксминстър (която бе ненадмината в ръкомахането), за да покаже, че цялата е слух.

— За заварения ти син Джеймс Крокър — повтори Неста Пет. — Как го наричат в нюйоркските вестници, Питър?

Човекът-опосум се съживи. Дотолкова бе успял да стане незабележим, че когато го призоваха да се включи в разговора, сякаш труп изскочи от гроба като човече на пружина. Подчинявайки се на своята господарка, отмести надгробния камък и предпазливо надникна навън.

— Разюздания Джим — промърмори едва чуто.

— Ама че нахалство! — възкликна госпожа Крокър.

Макар да се чувстваше като в небрано лозе, Питър Пет се усмихна на забележката й и отбеляза:

— Едва ли ще се стреснат от…

— Питър! — сряза го съпругата му.

Той отново се превъплъти в ролята на скъпия покойник.

— Защо нюйоркските вестници се интересуват от Джеймс? — попита Юджиния.

— Обясни, Питър.

Господин Пет с нежелание надникна изпод мъртвешкия саван. Напразни останаха надеждите му, че Неста ще води разговора.

— Не само се интересуват, ами той е в центъра на новините.

— Защо?

— Когато най-обикновен американски младеж, който дори е работил като журналист, внезапно замине за Англия, за да дружи с херцози и графове и да играе на карти с краля, интересът към него е напълно оправдан.

Изражението на госпожа Крокър стана по-благосклонно.

— Разбира се, това е самата истина. Невъзможно е да попречим на репортерите да си пъхат носа в живота ни. Значи във вестниците се споменава за подвизите на Джеймс сред английската аристокрация.

— „Подвизи“ е най-точното определение — съгласи се господин Пет.

— Трябва да предприемем нещо — намеси се съпругата му, а той побърза да я подкрепи:

— Неста ще се поболее, ако продължават да пишат за младежа.

Юджиния отново повдигна вежди, но с усилие сдържа усмивката си на задоволство:

— Не предполагах, че си толкова завистлива, Неста…

Сестра й гневно се изсмя, звукът напомняше изстрел.

— Ще се поболея от позора.

— Позор ли?

— Как другояче да го нарека, Юджиния? Няма ли да се засрамиш, ако в неделния вестник се натъкнеш на обширна статия, в която се описва как племенникът ти се е напил по време на конните състезания и се е сбил с букмейкъра, как е провалил политическо събрание и как е бил осъден, задето е оттеглил предложението си за брак с някаква барманка?

Госпожа Крокър привидно запази спокойствие, но всъщност беше потресена. Епизодите, за които сестра й намекваше, принадлежаха към миналото, но очевидно им бе съдено да възкръсват на страниците на неделните вестници. В този миг тя твърдо се зарече хубавичко да си поговори с Джеймс и веднъж завинаги да го накара да се откаже от лошите си навици.