Джим Тайфуна

Съпругът й конвулсивно преглъщаше, сякаш вече беше застанал пред лордовете и гърлото му беше пресъхнало. Подобно на Савел от Тарс3 той като че бе загубил зрението си от ослепителната светлина, проблеснала след изявлението на жена му. Откакто се бяха заселили в Лондон, често се питаше защо Юджиния е предпочела да живеят в чужда страна. Тя не предприемаше нищо без определена цел, но до този момент Бингли не беше прозрял мотивите й за доброволното им изгнание. Дори и сега идеята му се струваше твърде невероятна. И все пак в думите й се съдържаше ужасяваща истина, която го накара да изгуби ума и дума.

— Виж сега… извинявай, няма да го чуеш повторно… Юджиния, нали не си намислила… нали не се стремиш да ме направят лорд?

— Откакто сме тук не се стремя към нищо друго.

— Но… защо? Защо? Обясни ми защо.

Красивите очи на съпругата му войнствено проблеснаха.

— Ще ти обясня, Бингли. Малко преди двамата с теб да се оженим, разговарях със сестра ми Неста. Поведението й беше непростимо. Нарече те с какви ли не оскърбителни прозвища, за което никога няма да й простя. Позволи си дори да спомене, че се омъжвам за човек от много по-долна класа. Ето защо ще ти издействам благородническа титла, та ако ще да пукна от работа. После ще изпратя на Неста изрезка от вестника със списък на посветените в рицарско звание. Е, вече знаеш причината.

Възцари се гробно мълчание. Господин Крокър отпи от изстиналото си кафе. Очите на съпругата му продължаваха победоносно да блестят — навярно си представяше славното бъдеще.

— Това означава ли, че трябва да остана тук, докато ме направят лорд? — плахо попита той.

— Да.

— Никога ли няма да се върнем в Америка?

— Не и докато не постигна целта си.

— Божичко! Мамка му! Да му се не види! — възкликна Бингли, в миг разкъсал оковите на доброто възпитание.

Макар да беше до болка амбициозна, Юджиния имаше добро сърце. Влизаше в положението на съпруга си и бе готова да му прости нецензурните възклицания, стига той да осъзнаеше великата й идея. По-късно щеше да изисква от него безпрекословно подчинение, но сега трябваше да му позволи да се окопити от удара.

— Радвам се, че си поговорихме, Бингли — подхвана с меден глас. — Най-добре е да знаеш истината — така ще осмислиш отговорностите си. Като споменах за отговорности, отново си спомних за Джеймс. Слава Богу, че лорд Пърси Уипъл е в града. Връстник е на Джими и казаното от лейди Корстърфайн ме навежда на мисълта, че е идеалният приятел за нашето момче. Навярно си наясно, че той е син на херцог Девайс. Баща му е най-близкият приятел на премиера и почти еднолично съставя списъка на хората, които ще получат благороднически титли. Ако Джеймс и лорд Пърси станат неразделни, смятай битката за спечелена. Лейди Корстърфайн обеща да запознае младежите. Междувременно ще предупредя Джеймс да внимава.

Бингли Крокър извади от джоба си молив и започна да пише върху хартиената салфетка.

Лорд Крокър

Лорд Бингли Крокър

Лорд Крокър от Крокър

Маркиз Крокър

Барон Крокър

Граф Бингли Крокър

Косата му настръхна, щом прочете ужасяващите думи. Внезапно му хрумна нещо, което го накара да изтръпне.

— Юджиния!

— Казвай.

— Как ли ще реагират приятелите ми от клуба?

— Реакцията им ни най-малко не ме интересува.

— Сигурен бях — мрачно промърмори бъдещият барон.

Трета глава

Нашето съзнание е устроено така, че макар да се тревожим за събития от далечното бъдеще, рано или късно се връщаме към разрешаване на по-маловажните проблеми на ежедневието. Мисълта, че следобед се налага да посетим зъболекаря, временно ни кара да забравим опасността от загиването на света през следващата година. След като близо четвърт час Бингли Крокър с нарастващо отчаяние разсъждава върху въпроса за титлите, внезапно се върна към действителността, осъзнавайки, че го заплашва по-страшна участ от тази да бъде посветен в рицарско звание — навярно тази сутрин щяха да го принудят да наблюдава продължението на проклетия мач по крикет и отново да се отегчи до смърт.

Все пак в мрака се прокрадваше светъл лъч на надежда. Господин Крокет беше разбрал, че подобно на бейзбола и крикетът не може да се играе на терен, който е подгизнал от дъжд. През цялата нощ бе валяло, но дали игрището бе достатъчно подгизнало, за да се отложи втората серия на сражението между Съри и Кент? Той стана от масата и забързано излезе в коридора. Възнамеряваше да отиде на площада и да стъпи сред затревената площ в центъра, за да прецени дали теренът е достатъчно разкалян. Тръгна към външната врата, надявайки се краката му да затънат в рядка кал, ала точно когато посегна да я отвори, някой позвъни.