Джим Тайфуна

Различна бе реакцията на Неста Пет, сестра на годеницата, която се обяви против брачния съюз. По време на последния разговор със сестра си госпожа Пет нарече бъдещия си зет „жалък просяк“, „отвратителен използвач“, „стремящ се да впримчи богата наследница“, „разорен скитник“ и „ловък мошеник“, което подкрепяше предположението, че не изпитваше топли чувства към него. Когато бъдещата госпожа Крокър заяви, че няма да й проговори до края на живота си, Неста Пет обяви, че това само може да я радва. Веднага след сватбата Юджиния си събра партакешите и отпътува заедно със съпруга си и със заварения си син за Лондон, където заживя щастливо. Когато се случваше да заговори за Америка, в тона й се долавяха неприязън и презрение. Общуваше само с англичани и с всяка изминала година в кръга на приятелите й се включваха все повече представители на английската аристокрация. Беше си наумила да стане водеща фигура в лондонското висше общество и вече имаше забележителни успехи. Познаваше всички важни личности, живееше в богаташки квартал, казваше онова, което събеседниците й очакваха да чуят, дори в мислите си се стремеше да се хареса на околните. През пролетта на третата година от пребиваването си в Лондон дори отучи съпруга си от навика да започва всяко изречение с думите „виж сега“. По всичко изглеждаше, че успехът й е неизбежен и е постигнат с изумителна лекота.

Ала нещо й пречеше да бъде напълно щастлива и доволна от живота — поведението на заварения й син Джими.

Когато приключи телефонния разговор с високопоставената си приятелка, тя се върна в трапезарията с намерението да обсъди проблема със съпруга си. Бейлис мълчаливо се бе оттеглил, а господин Крокър още седеше на масата с мрачното изражение на човек, чиито гемии са потънали.

— Ще ти съобщя чудесна вест, Бингли — изчурулика тя. — Много мило от страна на скъпата лейди Корстърфайн да ми се обади. Оказва се, че вчера следобед нейният племенник лорд Пърси Уипъл се е завърнал в Лондон, след като е прекарал три години в Ирландия. Лейди Корстърфайн обеща да го запознае с Джеймс. Много държа двамата да се сприятелят.

— Юджиния — заговори съпругът й с немощен глас, — известно ли ти е, че тук наричат бейзбола „раундърс“?

— Джеймс започва да ме тревожи. Задължително е да намери приятели сред представителите на висшето общество.

— И вместо бухалка използват тенис ракета — промърмори господин Крокър.

— Моля за вниманието ти, Бингли, особено когато говоря за Джеймс. Недодялан е като всички американци и с всеки изминал ден маниерите му загрубяват, вместо да станат по-изтънчени. Вчера обядвах в „Карлтън“ със семейство Делафийлд. Не щеш ли, забелязах, че недалеч от нашата маса се бе разположил Джеймс в компанията на някакъв младеж в крещящо облекло. Истински позор е синът ти да се явява на обществено място, придружен от подобни съмнителни типове. Въпросният екземпляр имаше счупен нос и говореше гъгниво. Не стига това, ами крещеше така, че всички се обръщаха. Хвалеше се, че имал най-страхотния удар. По-късно капитан Рокстън ме осведоми, че събеседникът на Джеймс бил второкласен професионален боксьор от Ню Йорк на име Спайк Дилън. А нашето момче го беше поканило на обяд, и то в „Карлтън“.

Господин Крокър остана безмълвен. От опит знаеше, че няма смисъл да се обажда, когато жена му говори.

— Трябва да накараме Джеймс да осъзнае отговорностите си. Ще поговоря най-сериозно с него. Представяш ли си, онзи ден научих за един достоен човек, който щедро субсидира партията ни и на когото е било присъдено само рицарско звание заради недостойното поведение на сина му. Членовете на кралската фамилия са много консервативни. Джими трябва да си опича ума и да внимава какво прави. Случва се дори младежите от каймака на обществото да постъпват неразумно, но прегрешението им се прощава, ако е извършено в подходяща компания. Публична тайна е, че по време на следването си в Оксфорд младият лорд Дачет редовно е бил изхвърлян от кабарето „Емпайър“, но никой не му се сърди, а роднините му често се шегуват с подвизите му. Но нашето момче се движи в неподходяща компания. Професионални боксьори, пфу! Едно време беше модно младежите от висшето общество да се сприятеляват с подобни личности, но тази мода отдавна е отминала. Непременно ще разговарям с Джеймс. Ще го предупредя, че за нищо на света не бива да привлича вниманието на клюкарските вестници. Надявам се репортерите да са забравили как преди три години той развали годежа си, но дори най-невинното му провинение отново ще накара в печата да се заговори за „подвизите“ му и това ще бъде фатално. Евентуалният наследник на благородническа титла трябва да е изключително предпазлив…

Както вече споменахме, Бингли нямаше навик да прекъсва монолозите на съпругата си, но този път го стори:

— Виж сега…

Госпожа Крокър смръщи вежди:

— Колко пъти съм ти казвала да не започваш всяко изречение с тези думи. Представи си, че се изпуснеш и когато произнасяш реч пред камарата на лордовете. Репортерите ще те съсипят от подигравки.