Джим Тайфуна

Уили мразеше да наричат партриджита „вещество“, но реши да го преглътне. Навярно всички англичани се изразяваха толкова префърцунено.

— Така ли мислите? — попита.

— Разбира се — намеси се домакинята, — Уили е патриот и пръв ще даде на нашето правителство възможността да…

— То се знае!

— Знаете какви са бюрократите по целия свят. Толкова са предпазливи и действат ужасно бавно…

— Вярно е. По принцип и нашите правителствени чиновници не са от най-бързите. Един мой приятел изобрети нещо, вече не си спомням какво, но знам, че беше много полезно и практично приспособление, ала така и не може да ги накара да му дадат положителен или отрицателен отговор. Питам се дали не са опитали да се свържат с вас по време на престоя ви в Лондон.

— Всъщност останахме в Лондон само няколко часа. Между другото, лорд Уизбийч, сестра ми… — Неста Пет замълча за миг. Неприятен й бе всякакъв разговор на тази тема, ала любопитството й надделя: — … сестра ми твърди, че сте големи приятели със заварения й син Джеймс Крокър. Нямах представа, че го познавате.

Лордът като че се поколеба, сетне отвърна:

— Нали не е намислил да се върне тук? Жалко! Щеше да му се отрази благотворно. Вярно е, че ни свързва дългогодишно приятелство. Разбира се, Джими е малко откачен… извинете ме за грубия израз. Исках да кажа, че… — Той смутено замълча, после отново се обърна към Уили, опитвайки да замаже положението: — Как се справяте с вашето симпатично вещество?

Уили не бе съгласен да именуват партриджита „вещество“ и трижди по-несъгласен да го наричат „симпатичен“. Ето защо когато отговори, в гласа му се прокрадна студенина:

— Престанах да се занимавам със симпатичното вещество.

— На проблем ли се натъкнахте? — съчувствено попита лордът.

— Напротив, опитите ми се оказаха успешни. В лабораторията ми има такова количество партриджит, че да вдигна във въздуха Ню Йорк.

— Уили! — възкликна госпожа Пет. — Защо не си го споделил с мен? Знаеш какъв интерес проявявам към изобретението ти.

— Завърших експериментите едва снощи — обяви геният, високомерно кимна и се отдалечи, като си мислеше, че нещо в този младеж не му допада. Запъти се към хората до прозореца, надявайки се да открие в тяхно лице по-добронамерени слушатели.

Лорд Уизбийч се обърна към домакинята и в миг престана да изглежда глуповат, сякаш бе свалил маската си. Втренчи се в Неста Пет и тя със смайване забеляза колко проницателен и интелигентен е погледът му.

— Госпожо Пет, разрешавате ли да говоря откровено?

Бедната жена бе изгубила ума и дума от промяната в него. Макар да го намираше доста симпатичен, винаги го бе смятала за доста тъпичък, а сега пред нея стоеше човек, който очевидно притежаваше ум, и то остър като бръснач. Тя безмълвно кимна.

— Ако племенникът ви наистина е успял да изобрети нов експлозив, трябва да бъдете крайно предпазливи. Веществото не бива да остава в лабораторията, макар да съм сигурен, че той добре го е скрил. Най-добре е да се съхранява в сейф, например в сейфа, който се намира в библиотеката. Новините за великите открития се разпространяват със скоростта на светлината. Може би дори в момента лабораторията се наблюдава от хора, които чакат удобен случай да се доберат до веществото.

Всеки нерв на госпожа Пет, всички нейни мозъчни клетки, години наред нейни верни помощници при сътворяването на сензационни романи, неудържимо завибрираха от тези думи, произнесени шепнешком, което им придаваше още по-голям драматизъм. Хрумна й, че никога досега не си е съставяла толкова погрешна преценка за човек, както за лорд Уизбийч.

— Дебнат ни шпиони, така ли? — попита с треперещ от вълнение глас.

— Тези хора мразят да им казват шпиони — шепнешком обясни събеседникът й. — Всъщност са агенти на тайните служби, чиято единствена задача е да „разрешават“ подобни проблеми.

— Нали не намеквате, че ще се опитат да откраднат… — Гласът изневери на госпожа Пет.

— За тях няма да бъде кражба, а изпълнение на патриотичния дълг. Повярвайте ми, госпожо, мои приятели от английската тайна служба са ми разказвали такива истории, от които ще ви настръхне косата. Добре ги познавам и знам, че в цивилния живот са прекрасни и почтени хора, ала стават безмилостни и безскрупулни, когато изпълняват дълга си. Няма да ги спре нищо, абсолютно нищо. На ваше място бих подозирал всекиго, особено непознатите. — Приветливо се усмихна и добави: — Навярно си казвате, че е странно да чувате такъв съвет от човек, когото почти не познавате. Подозирайте ме, няма да ви се разсърдя. Важното е да бъдете в безопасност.

— За нищо на света не бих ви помислила за шпионин! — ужаси се госпожа Пет. — Имам ви пълно доверие. Пък и дори да беше възможно, щяхте ли да ме предупредите, ако наистина сте…

— Имате право — промърмори лордът. — Изобщо не ми беше хрумвало. И все пак ви съветвам да не се доверявате никому освен на мен. — Изведнъж млъкна, после прошепна: — Госпожо, не се оглеждайте. Почакайте. — Шепнеше толкова тихо, че тя едва различаваше думите. Кой е човекът зад вас? Установих, че ни е подслушвал. Обърнете се, но много бавно.