Джим Тайфуна

— Миличък! Забравих, че си тук. — Сетне нададе вик, сякаш присъствието му я беше навело на ужасяваща мисъл: — Ами ако този човек е намислил да те отвлече? Как не ми хрумна по-рано!

Ан реши, че е крайно време да се намеси. Догадките на леля Неста обезпокоително се доближаваха до истината.

— Подозренията ти са плод на твоето богато въображение, лельо. Малко или много си повлияна от криминалните сюжети, които са залегнали в книгите ти. Невъзможно е младежът да е измамник — едва ли би поел толкова голям риск. Та нали моментално ще го разобличиш, ако чрез телеграма запиташ госпожа Крокър, дали завареният й син е в Америка.

Блъфът беше доста смел, тъй като, ако последваше съвета й, леля Неста щеше да разкрие заговора, но Ан бе принудена да рискува. Непременно трябваше да разбере дали лелята ще се допита до госпожа Крокър, или пък гордостта ще й попречи да контактува със сестра си, с която беше в жесток конфликт. Замрялото й за миг сърце отново затуптя, когато госпожа Пет с мрачна решителност обяви:

— За нищо на света няма да телеграфирам на Юджиния!

— Напълно те оправдавам, но измамникът не би могъл да знае какви са отношенията помежду ви.

— Имаш право.

Ан отново изпита облекчение, но следващите думи на лелята я накараха да настръхне.

— Едно не проумявам — защо чичо ти е толкова сигурен, че младежът е бил наш спътник на „Атлантик“?

— Навярно става въпрос за случайна прилика. Чичо Пит твърди, че съм разговаряла с онзи млад човек, следователно веднага щях да забележа приликата между него и Джими Крокър.

Неочаквано получи помощ откъдето най-малко се беше надявала.

— Знам за кого говореше чичо Пит — намеси са Огдън. — Въобще не приличаше на този нахалник.

Ан беше толкова признателна за навременната му намеса, че дори не се удиви. Реши, че хлапакът я е видял на палубата с някого от ухажорите, които по време на пътуването се лепяха за нея като мухи на мед.

Думите на любимото й синче очевидно убедиха госпожа Пет, която промърмори:

— Май съм станала прекалено мнителна…

— Така си е, лельо Неста. Виновно е богатото ти въображение. Едва ли осъзнаваш какво безценно качество притежаваш. Като преписвах последния ти разказ, бях изумена от полета на фантазията ти. Споделих възторга си и с чичо Питър. Невъзможно е да притежаваш толкова развинтено въображение и да не си въобразяваш това-онова, нали?

Госпожа Пет престорено скромно се усмихна. Погледна към Ан с надеждата да чуе още комплименти, но племенницата й вече си беше казала последната дума.

— Имаш право, скъпо мое дете — подхвана госпожа Пет, след като се убеди, че няма да последват нови похвални слова. — Колко глупаво от моя страна да заподозра собствения си племенник. Но предупреждението на лорд Уизбийч оказа върху мен по-силно въздействие, отколкото би оказало на човек с бедно въображение.

— Разбира се — промълви Ан. Беше на върха на щастието. Позволи си най-сетне да се отпусне — за щастие критичният момент беше отминал.

— За щастие — продължи леля й, сякаш четеше мислите й — има начин да проверим дали младежът наистина е Джеймс Крокър.

Ан отново се напрегна.

— Начин ли? Какъв начин?

— Нима не ти е хрумвало, скъпа, че Скинър години наред е живял в дома на Джими?

— Скинър… Кой е този Скинър? — промърмори младата жена. Името й се струваше познато, ала ужасът дотолкова сковаваше мозъка й, че му пречеше да функционира нормално.

— Новият иконом. Буквално го отвлякох от Юджиния. Когато отидохме да я посетим, именно той ни посрещна на вратата. Едва ли някой ще знае по-добре от него дали този млад човек е Джими Крокър, или е долен самозванец.

Ан усети, че е накрая на силите си. Не беше подготвена да се справи с неочаквания удар. Отчаяно си каза, че още в зародиш планът й е бил обречен на неуспех. Ала най-важното в момента бе съучастникът й да не се връща в дома, където ще бъде разобличен. Завръщането му би означавало да попадне в коварен капан. Скочи от стола. Трябваше да го предупреди! Трябваше да го пресрещне… Нищо чудно вече да е пред външната врата! С усилие овладя желанието си да изтича навън и престорено безгрижно изчурулика:

— Прекрасно хрумване, лельо Неста. Изобщо не се сетих за новия иконом. Така най-бързо и сигурно ще се освободиш от подозренията си… Дано по-скоро да сервират обяда. Умирам от глад.

С бавни стъпки се доближи до вратата, ала щом се озова в коридора, хукна надолу по стълбата и излезе на Ривърсайд Драйв. В този момент Джими се появи иззад ъгъла. Тя изтича към него и предупредително вдигна ръце.

Четиринайста глава

Младежът спря като ударен от гръм. Неочакваната й поява го стресна. Докато вървеше насам, мислеше само за нея, но не очакваше да я види как препуска към него и отчаяно размахва ръце.

— Какво се е случило? — попита.

Младата жена го дръпна в съседната уличка:

— Не бива да се връщаш у дома. Всичко се обърка!

— Така ли? Аз пък си мислех, че съм завладял сърцата им. Във всеки случай това още важи за чичо ти. Разделихме се като първи приятели. Уговорихме се утре да отидем на бейзболен мач. Той ще излъже в службата, че има среща със самия Карнеги.